Стив Берри - Загадката Колумб

— Започвай още сега — заповяда на приятеля си Бене. — Искам да знам всичко до най-малката подробност.

Том и Але застанаха пред прочутия часовник, който красеше кулата на старото пражко кметство. Позлатените му стрелки и сфери с различна големина показваха часа, датата, зодиите, позицията на Слънцето, Луната и планетите — всичко това в объркващ безпорядък. Доколкото Том беше в състояние да се ориентира, часът наближаваше четири сутринта, а денят беше четвъртък, 7 март.

Първата част от пътуването им на север от Виена бе преминала по двупосочно шосе през гъсти гори и заспали селца. После шосето се превърна в широка и добре осветена магистрала. Историческият стар площад на Прага беше пуст. Това му се стори необичайно, защото от предишните си пътувания го беше запомнил вечно претъпкан с хора. В средата му стърчеше внушителната статуя на Ян Хус, великия религиозен реформатор, изгорен на кладата преди повече от 500 години. В далечния край се издигаше Тинската катедрала с осветени от прожектори тънки като игли кули. Въздухът беше чист, но студен и носеше в себе си последните остатъци от суровата зима. Добре че си беше взел якето.

Около павирания площад се издигаха живописни сгради с тъмни прозорци и заключени врати. Фасадите им представляваха странна смесица от различни архитектурни стилове — ренесанс, барок, рококо, ар нуво. Той знаеше как Прага беше избегнала разрухата по време на Втората световна война. Президентът бил привикан в Берлин, където Хитлер му дал ултиматум — или подписва официална молба германският Райх да поеме защитата на чешкия народ, или бомбардировачите на Вермахта ще сринат до основи всички градове на страната. Президентът Емил Хаша бил възрастен и болен човек и припаднал, когато чул условията на нацистите. След това дошъл на себе си, но нямал сила да се съпротивява и подписал. Прага била окупирана.

Страната платила висока цена, най-вече нейните граждани евреи. Деветдесет процента от тях загинали.

След края на войната Чехия била окупирана от руснаците и страната западнала зад „желязната завеса“. Но Старият град оцелял.

Але почти не беше продумала по време на четиричасовото пътуване. Той също мълчеше. И двамата бяха доволни от положението, въпреки че нямаха намерение да правят каквито и да било опити за помирение. Преди да потеглят от Виена, той направи разпечатка на картата на Стария град, която включваше и съседния Еврейски квартал.

Според легендата евреите се появили тук след разрушаването на техния Втори свещен храм през I век. Историята отбелязва X век като начало на тяхната окупация. Нарекли Прага „град-майка на Израел“, защото много приличала на Йерусалим. Според друга легенда част от камъните на разрушената синагога били пренесени до тук от ангелите, които ги предложили временно на местните вярващи — докато положат основите на нов храм. В началото на XIII век евреите вече били построили свой град, който обаче нямали право да напускат. Придвижването им било ограничено, търговията — също. Постепенно те се прехвърлили на другия бряг на Вълтава и основали нещо като анклав до Стария град. През 1851 г. той официално бил обявен за петия квартал на града и получил името Йосефов. Територията му била съвсем малка. В лабиринта от тесни улички се издигали безразборно построени къщи. В един момент населението достигнало 2000 души.

Кварталът процъфтявал. Обитателите му открили свои училища, избрали си управа, утвърдили своята култура и идентичност. Процесът продължил до 1848 г., когато евреите получили равни права с всички чешки граждани, включително свободен избор на място за живеене.

Богатите бързо се разделили с квартала. На тяхно място се появили бедните и районът постепенно се превърнал в гето. В края на XIX век настъпила истинска социална и санитарна катастрофа, а градските власти стигнали до решението за тотално преустройство. През 20-те години на XX век копторите постепенно отстъпили място на нови сгради в стил ар нуво и големи жилищни блокове с магазини на долните етажи. Ниските крепостни стени с тесни портали били разрушени, улиците се свързали свободно с останалата част на града. Някога доминиращите над квартала синагоги постепенно се стопили между новите високи сгради. Том все още помнеше един от своите материали, в който беше описал тъжната гледка, която представляваше тази част на града. Бяха останали само шест, както и старата сграда на кметството, но те бяха по-скоро обект за туристически обиколки, отколкото места за богослужение.