Стив Берри - Загадката Колумб

Ако написаното бе вярно, значи помещението над главата му бе обитавано именно от тайнственото създание. Съзнаваше, че това е само легенда, но дядо му със сигурност се бе възползвал от нея, за да скрие нещо важно.

Стигна до последното стъпало. Беше увиснал на тринайсет метра от земята. Падането от тази височина положително щеше да го убие. Хвана се здраво с лявата ръка, а с дясната бръкна в джоба за ключа. Отблизо ключалката решително приличаше на онази, която му трябваше.

Том вкара ключа със зъбците нагоре. Не се случи нищо. Направи опит да го завърти в ключалката. Наляво, после надясно. Нищо. Извади ключа и го вкара отново. Без успех.

— Хей ти, там горе! — прозвуча мъжки глас.

Том погледна надолу. На паважа под стълбата стояха двама млади мъже. Под мишниците им се виждаха пистолети, скрити в кожени кобури.

Але забеляза двойката, която се приближаваше по тясната павирана алея, разделяща синагогата от съседните сгради. От нея се излизаше на търговската улица, зад която се простираше Еврейският квартал. Следеше как баща й се катери по стъпалата, но от време на време погледът й пробягваше по улицата. Не след дълго вниманието й беше привлечено от двете сенки, които се появиха в далечния край и бързо се насочиха към нея.

Тя се оттегли в тъмния пасаж пред един от затворените магазини и видя как баща й изважда от джоба си някакъв голям ключ и го пъха в ключалката на таванската врата. Двете сенки се превърнаха в млади мъже, които застанаха в подножието на стълбата. Не приличаха на полицаи, защото бяха облечени с дънки и тъмни якета, но носеха оръжие.

Единият вдигна глава и извика:

— Хей ти, там горе!

Баща й извърна глава.

— Слизай, преди да си пострадал! — заповяда младежът.

Баща й не помръдна, но положението му беше безизходно. Нямаше начин да се изкатери по стръмния покрив на синагогата, а вратата към тавана си остана заключена. Единственото нещо, което можеше да направи, беше да се спусне обратно. И той го направи. Двамата го чакаха под стълбата.

— Увисни на ръце от последното стъпало и скачай. Ние ще те хванем.

Той се подчини. Тялото му полетя към паважа. Младежите го подхванаха, за да смекчат падането. После единият го изрита в краката, а другият го блъсна на земята, изви ръката му и притисна гърба му с коляно.

— Не мърдай!

Сега беше времето да изчезне. Вниманието на младежите беше насочено изцяло към баща й. Можеше да се измъкне, използвайки тентите и тъмните входове на затворените магазини. Колата беше паркирана зад площада, но ключовете останаха у баща й. Все пак беше по-добре да бъде навсякъде другаде, но не и тук.

Започна да отстъпва заднешком, заковала поглед в мъжете на десетина метра от нея. Завоят на ъгъла скоро щеше да я скрие от очите им.

После се блъсна в нещо и стреснато се обърна. На метър от нея стоеше още един младеж. Също с пистолет, пъхнат в кобур под мишницата му.

Закария стоеше на трийсет метра от Том Сейган и Але Бекет, които бяха притиснати от въоръжените младежи. Беше съвсем наясно кои са те — частен патрул на местния еврейски съвет, получил задачата да охранява района. Знаеше и защо. Религиозният фанатизъм все още беше жив.

Днес в Прага изповядваха своята вяра едва 1500 евреи — тъжен факт за място, което някога бе център на европейския юдаизъм. Благодарение на усилията на крале и императори броят им постепенно намаляваше. Нацистите ги довършиха, избивайки близо 100 000 души. На практика не остана почти нищо от една някога енергична и предприемчива религиозна общност. Той познаваше някои от местните лидери и беше наясно с трудностите, които бяха принудени да преодоляват. Почти всяка седмица се случваше някакъв инцидент. Каменната стена на старото гробище не спираше вандалите, които редовно хвърляха мъртви животни през нея. Графитите с обидно съдържание бяха ежедневие. Полицията не правеше почти нищо да залови и накаже нарушителите и общността се принуди сама да се грижи за себе си. Една от неговите фондации за опазване и поддръжка на паметниците на еврейската култура беше отпуснала достатъчно пари за монтирането на камери и издръжката на охранителите.

Мобилният телефон, който Закария беше дал на Але, отведе Роча в един от големите жилищни квартали на Виена. Изпратеният на мястото наблюдател докладва, че двамата с баща й напуснали апартамента и се насочили към един от паркингите в близост до катедралата. Той бързо пое по магистралата на север. Така се озоваха тук, край пражката Стара-нова синагога. Беше наясно, че храмът се охранява от скрити видеокамери двайсет и четири часа в денонощието. По тази причина гражданският патрул се беше появил точно навреме.