Стив Берри - Загадката Колумб

— Каза да ви задържа тук и да разбера какво ви интересува. Само това!

— А ти му отвърна, че важните неща са заключени на друго място. Къде?

Отвън долетя ръмжене на автомобилен двигател. Без да сваля пистолета, Бене помъкна уредника към прозореца. На улицата спряха две бели пежа със сини лампи на покрива и надписи PATRULLA отстрани на вратите. От тях слязоха трима мъже с полицейски униформи.

Да ви задържа тук.

Сега вече знаеше защо. Имаха възможност да се измъкнат от задния вход, но шансовете им да стигнат до рейндж роувъра, без да привлекат вниманието на полицаите, бяха нищожни. Следователно тези тримата трябваше да си тръгнат по собствена воля.

— Сега слушай внимателно, сеньор — изръмжа той и притисна дулото във врата на уредника. — Ще бъда ей там, зад онази врата. Ще излезеш навън и ще кажеш на ченгетата, че сме си тръгнали. Насочили сме се на запад с жълт мерцедес. Разбра ли какво ти казвам?

Човекът кимна.

— Ще те застрелям при най-малката погрешна стъпка, а след това и тях. Внимавай да не изпуснеш нещо! Ясно ли е?

Ново кимване.

— Ще ти кажа и още нещо. Ако изпълниш всичко както трябва, не само ще продължиш да дишаш без дупки в тялото си, но и ще получиш още петстотин долара.

— Да, да!

Бене го пусна и отстъпи от прозореца, но едва след като се увери, че полицаите се насочват към входа на музея. Зае позиция зад открехнатата врата на коридора.

Уредникът правеше опити да се съвземе. Дано обещанието за още пари му попречи да извърши някоя глупост, каза си Бене. Заплахата му беше съвсем реална. Наистина щеше да ги избие, но предпочиташе да не се стига дотам. Кубинецът нервно погледна в неговата посока и той насочи оръжието право в гърдите му.

Заключената входна врата се разтресе. Разнесе се силно почукване. Уредникът отвори. Ченгетата бяха въоръжени. Тежки кобури се поклащаха на бедрата им. Интересно, помисли си Бене. Беше виждал много униформени в тази страна, но почти никой от тях не носеше оръжие. Колко ли бе платил Саймън за тази специална услуга?

Вдигна пистолета и зачака. Зад гърба му се появи Трей и той му направи знак да не вдига шум. Приятелят му кимна и изчезна обратно в помещението с архивите.

Униформените попитаха дали двама мъже от Ямайка — чернокож и бял, са посетили музея. Уредникът отвърна, че са били тук, но вече са си тръгнали. Опитал се да ги спре, но безуспешно. Преди десетина минути потеглили на запад с жълт мерцедес.

Добро хрумване, помисли си Бене. Уточнението на времето означаваше, че все още са наблизо и могат да бъдат настигнати. Но полицаите не бързаха да си тръгнат. Единият започна да разглежда витрините. Нямаше как да разбере дали демонстрацията на подобен интерес е истинска или фалшива. Другите двама останаха до входната врата. Уредникът мълчеше и ги гледаше. После единият от тях се насочи към вратата за коридора и спря в опасна близост до нея. Бене се дръпна навътре и вдигна оръжието. Дулото почти опря в носа му. Не смееше да надникне. Затаи дъх, затвори очи и се вслуша в приближаващите се стъпки.

— Какво има зад тази врата? — попита единият от полицаите.

— Складови помещения — отвърна уредникът. — Там няма нищо. По това време на годината почти нямаме посетители.

Последва тишина. После нови стъпки в негова посока. След кратка пауза стъпките започнаха да се отдалечават. Бене изпусна въздуха от гърдите си и предпазливо надникна. Тримата униформени стояха до входната врата. Уредникът им благодареше за посещението с тих, но спокоен глас.

Тръгнаха си.

Бене премина в антрето, заключи входната врата и надникна през прозореца. Ченгетата крачеха към колите си. Двигателите изръмжаха, колите потеглиха. Той се обърна, сграбчи уредника и го тръшна на пода. Дулото на пистолета потъна в изненаданото му лице. Очите на човека се разшириха, тялото му се вцепени от страх.

— Откога Саймън притежава това място?

Не получи отговор.

— Откога? — почти изкрещя той.

— Фамилията е платила за много дълъг срок. Сеньор Саймън беше изключително щедър.

— Той ли ти нареди да извикаш полиция?

Човекът поклати глава въпреки пистолета под носа си.

— Не, не! Той ми каза само да ви задържа!

— Господи, Бене! — извика Трей, появил се на прага. — Какво правиш, по…

— Ти не се бъркай! — изръмжа той, без да отделя очи от лицето на уредника. Ударникът изщрака.

— Бене! — изкрещя приятелят му. — Не го прави, моля те! Да не си полудял?!

— Заради тоя плъх почти ни видяха сметката! — задъхано отвърна Бене. Ненавиждаше плъховете почти колкото лъжците.