Стив Берри - Загадката Колумб

— В какъв смисъл съм нарушил своята предпазливост? — пожела да узнае той.

— Знам с какво се занимавате и ви следя отблизо.

В сърцето му потрепна тревога.

— Нека ви попитам нещо, Закария. Имате ли представа кой ще бъде следващият министър-председател на Израел?

Той моментално схвана за какво става въпрос.

— Никой никога не е споменавал вашето име.

— Така и трябва да бъде — усмихна се тя. — Днешният изявен претендент е най-вероятният губещ утре.

Той беше съгласен с това, но остана нащрек.

— Планът ви е гениално дързък и има всички шансове да проработи. Но важното е какво ще се случи след това, нали?

— Склонен съм да приема, че ще се случите вие — внимателно отвърна той.

— Израел се нуждае от нова „Желязна лейди“.

Той се усмихна на намека за Голда Меир, която беше получила това прозвище далеч преди англичаните да го лепнат на своята Маргарет Тачър. Първата и единствена засега жена министър-председател на Израел беше наричана от мнозина „най-добрия мъж в правителството“. Силната воля, прямотата и начинът, по който носеше посивялата си коса, я бяха удостоили и с още едно прозвище: „добрата баба на евреите“. Отлично помнеше уважението, с което баща му и дядо му говореха за нея. Тя била сред 24-те политически лидери, които през 1948 г. подписали Декларацията за независимост на Израел. Войната избухнала още на следващия ден, а Меир участвала в нея на равни начала със сънародниците си. Пак тя заповядала залавянето и ликвидирането на терористите, които избили голяма част от израелските спортисти, участващи в Олимпийските игри през 1972 г. По време на войната Йом Кипур ръководела израелската армия и взела редица важни решения, които спасили държавата.

— Защо ми казвате това? — пожела да узнае той.

— Защото допуснахте грешка. Убитият от вас човек беше агент на американското разузнаване. Те също ви наблюдават.

— А защо?

— Бъдете предпазлив, Закария — засмя се посланичката. — Внимавайте за всяка своя дума. Не забравяйте, че ако бях ваш враг, досега със сигурност щяхте да бъдете арестувани. Но вместо това изпратих хора да разчистят бъркотията след вас. Трупът, който изхвърлихте в онзи контейнер, вече го няма. Просто изчезна. Аз също не харесвам американците, особено когато се бъркат в нашите работи. Никак не обичам да играя ролята на тяхна маша.

Той също.

— Неофициално Джеймисън работеше и с част от нашите хора. Аз имам много приятели, които не харесват американците. Проверете, ако желаете. Ще разберете, че тялото е изчезнало, а в пресата не се споменава нито дума за смъртта му. Самите американци ще разберат най-малко след няколко седмици. Приемете това като израз на добра воля от моя страна.

В главата му се блъскаха объркани мисли. Не обичаше да изпада в подобно състояние и правеше всичко възможно да го избегне. Но успя да се овладее. Просто мълчеше и слушаше.

— Скоро се прибирам у дома, за да участвам в изборите за Кнесет — добави тя. — А оттам ще се кандидатирам за премиер. Подкрепата за мен се увеличава с всеки изминал ден. Надявам се, че след като приключите с тази мисия, тя ще бъде съкрушителна.

— Откъде знаете, че имам мисия?

Очите й леко се присвиха.

— Джеймисън е успял да научи много неща от Але Бекет. Добре знаете, че е разполагал с цял ден, за да я разпита. Изпратил е информацията до своите господари, преди да го убиете.

— Значи поддържате контакти с американците?

— Да, при това отлични — кимна тя. — От сведенията на Джеймисън и моите собствени подозрения не ми беше трудно да отгатна останалото. Признавам, че бих искала преди вас да се досетя за всичко.

— Ами американците? Ще ми създават ли проблеми?

— Бих казала, че те вече не са заплаха — сви рамене посланичката. — А аз ще взема мерки нещата да си останат така.

В думите й се долови някаква мрачна нотка.

— Искам само едно от вас, Закария. Да поема нещата в свои ръце веднага след като приключите своята мисия. Тя напълно отговаря на целите, които съм си поставила. По този начин всеки от нас ще получи онова, което желае.

— А какво е то?

— Силен, непоколебим и решителен Израел. Край на проблемите с арабите, при това без никакви отстъпки от наша страна. И най-вече пълна независимост по въпросите, от които зависи нашето съществуване.

Подозренията му останаха въпреки силата на тези декларации. Но той нямаше как да провери тяхната достоверност — разбира се, ако се изключеше едно надничане в онзи контейнер за смет.