Стив Берри - Загадката Колумб

След тези думи Трей отвори куфарчето и извади купчина хартия.

— Това беше изписано върху друг пергамент, който бил част от съдебното споразумение между братята Коен.

Достъп до свободната земя близо до 01:94:01: а.01. на брега от 01.aa.94.66a отдясно на Острова а а. 01.94.61.01.94.66.13.01. Първоначалната формула трябва да бъде обозначена с 24.19. п.п.000.нл. пп. пп.66.пп са 11.61.94.61.91 1 или 22.4.85 или португалците ще те отведат там 61.61.01.60 ил 85.

— Авраам Коен трябвало да предаде това на брат си Моузес като част от споразумението. Губернаторът, който ръководел процеса, изпратил информацията за спора в Испания. По всичко личи, че испанците проявявали жив интерес към всичко, имащо отношение към изгубената мина.

Бене вече му беше разказал за извития хикс и подписа на Колумб в пещерата, в която го беше завел Франк Кларк.

— Колумб стъпил на сушата някъде там — махна към морето Трей. — След това открил златната мина и маркирал пътя си — това са числата в горния текст. Но ние не знаем какво означават те. Това е някакъв код. В замяна знаем, че онези четиристотин и двайсет акра земя, които Авраам Коен е закупил през хиляда шестстотин и седемдесета, лежат тук, точно под нас, в онази залесена долина. Върху картите открих множество географски ориентири. Ако мината изобщо съществува, тя е някъде тук.

Бене се взря в палмите, папратите и избуялата зеленина на няколкостотин метра под краката му, която се простираше чак до морето. Сред нея не се виждаха никакви къщи, ферми или имения.

— В случая имаме късмет, че тази необработена земя принадлежи на мароните — добави Трей.

Което означаваше липса на външна намеса. Мароните охраняваха земите си с желязна решителност. Всяко навлизане в тях трябваше да бъде предварително одобрено.

— А сега какво? — попита на глас той.

— Поръчах списък на пещерите в района. Ямайското геоложко дружество притежава карта с повечето от тях. Така ще разберем къде какво се намира.

Звучеше разумно.

— Но то не може да бъде в някоя от известните пещери, нали?

— Това ще бъде отправната ни точка.

— Нали вече не ме мислиш за луд? — ухили се доволно Бене.

— Единственото, което знам, е, че този остров никога не е бил известен със златните си залежи. Имало е тук-там, главно в потоците, но Ямайка е ценна със своята почва и добро географско положение. Ние сме на пътя на търговците, а на тази почва расте абсолютно всичко. Фердинанд не вярвал в съществуването на златната мина. Именно по тази причина подарил острова на наследниците на Колумб. За него това място нямало стойност. Легендите се появили по-късно. Заселването на Ямайка било отличен начин да се отърве от фамилията Колумб. Най-накрая получил възможност да приключи с тях веднъж и завинаги.

— Имам хора, които ще преобърнат всеки камък в тази долина — рече Бене.

— Още не. Нека видим дали ще успеем да стесним кръга. Проверих внимателно нотариалния акт. Реките и потоците са регистрирани с испанските си имена, но ние знаем какво означават в превод. Убеден съм, че ще успея да стесня зоната за претърсване.

В гласа на Холибъртън се долови особена нотка.

— Какво има? — втренчено го погледна Бене.

— И в други документи се споменава онова, което търсиш. Останали са от испанско време. Снощи уредникът на архивите ми напомни за тях. Малцина са им обърнали внимание, но те може да окажат полезни. Намират се в частни ръце.

— Къде?

— В Куба.

Але влезе в катедралата и почти веднага видя Закария, който стоеше на петдесетина метра от нея. Тръгна към него.

Облечен безупречно както винаги, висок и изправен, без следа от загриженост върху изпитото лице с добре поддържана брадичка, той стоеше точно в средата на пътеката. Але спря на няколко крачки от него.

— Добре ли си? — посрещна я с въпрос Закария.

— Защо искаше да ме убиеш?

— Така ли ти казаха? Че аз искам да те убия?

— Твоят човек ме закара в някаква гора със заповед да ме ликвидира.

— Той не работеше за мен, Але — поклати глава Саймън. — Беше човек на Брайън Джеймисън и е шпионирал за него. Вчера е избягал от имението ми.

Тя знаеше, че това отговаря на истината, но нямаше представа как го е научил този човек.

— Тук съм заради баща ти — добави Закария. — Той не спази ангажиментите, които пое във Флорида, и настоя за тази среща. Вчера ми звънна работодателят на Джеймисън, за да ме уведоми, че си в техни ръце. Чрез теб искат да стигнат до мен, затова и са те излъгали.

— За кого работи Брайън?