Стив Берри - Загадката Колумб

Използва прикритието на една от масивните носещи колони, за да наблюдава действията на Саймън. Погледът му се измести към масивната решетка в дъното на храма, край която се виждаше фигурата на униформена служителка.

Входът за катакомбите. Вече знаеше, че този вход се затваря точно в пет следобед. Възрастната жена край решетката късаше билети, тъй като спускането в подземията ставаше срещу заплащане. Основните неща за катакомбите ги пишеше в пътеводителя, който му бе предоставила Ина. Именно те трябваше да му осигурят добрия шанс, на който разчиташе. Беше си написал домашното и се чувстваше достатъчно подготвен за онова, което предстоеше.

Саймън спря пред олтара. Том се обърна към главния портал. Точно навреме, за да зърне Але, която влизаше в катедралата.

Бене въртеше кормилото по тесния планински път — отначало нагоре, към назъбения връх, а после надолу, към гористата долина на трийсетина километра северозападно от имението му. Тъмносините вълни на океана неуморно блъскаха скалистия бряг, оставяйки дебели гирлянди ослепително бяла пяна. На тази надморска височина лъчите на обедното слънце бяха безмилостно парещи.

Преди два часа Трей Холибъртън най-сетне се бе обадил. Уговориха си среща направо на мястото. Той знаеше за нещата, които се случваха във Виена, но те бяха извън неговия контрол. Брайън Джеймисън положително правеше всичко възможно да предотврати нещастието, но това не го интересуваше. Нуждаеше се единствено от сътрудничеството на Саймън, което обаче изцяло зависеше от онова, което можеше да му предложи в замяна. Не му харесваше да работи с американците, защото трудно понасяше бруталната им арогантност. Но въпреки всичко го правеше. Ама не били доволни? Много важно. Да си гледат работата и да го оставят на мира!

Пред очите му се появи фигурата на Холибъртън, изправен до колата си с куфарче в ръка. Спря зад него и излезе навън. Гледката беше впечатляваща. Далече долу внушителни вълни се разбиваха в рифовете, пазещи северното крайбрежие.

— Документите, на които си попаднал, Бене, се оказаха истинска златна мина — подхвърли Трей. — Те ме насочиха към точно определени места.

Тези думи му харесаха. В тях се долавяше възбудата, която беше усетил още по телефона.

— По време на четвъртото си плаване през хиляда петстотин и четвърта Колумб бил принуден да остане тук в продължение на цяла година — продължи приятелят му. — Корабът му се повредил и той хвърлил котва някъде по северното крайбрежие. Била една изключителна тежка година за него. Не получил помощ от никъде. Местният губернатор на Испаньола го ненавиждал и решил да го остави да умре. Екипажът му се разбунтувал, а таиносите прекъснали доставките на храна. Знаеш ли как е решил своите проблеми Колумб?

Бене определено нямаше отговор на този въпрос.

— На борда разполагал с отпечатано през хиляда четиристотин и деветдесета година копие на „Ефемеридите“ на Регимонтанус, което съдържало прогнози за слънчевите и лунните затъмнения през следващите трийсет години. В него открил, че такова лунно затъмнение ще има само след три дни, на двайсет и девети февруари хиляда петстотин и четвърта. Събрал главатарите на местните племена и ги предупредил, че Богът на небето е много разгневен от решението им да спрат доставките на храна. Още същата вечер луната щяла да изгрее с кървавочервен ореол — разбира се, причина било предстоящото затъмнение. После щяла да изчезне. И се случило точно това, разбира се. Таиносите изпаднали в паника и започнали да молят Колумб за помощ. А той се затворил в капитанската кабина, уж да моли Бог да опрости прегрешенията на диваците. На практика обаче измерил с пясъчен часовник продължителността на лунното затъмнение, за да изчисли географските координати на Ямайка.

Излязъл навън точно в края на затъмнението и съобщил на таиносите, че Бог ще им прости и ще върне луната, при условие че ще възстановят доставките на храна. Луната се появила отново. От този момент нататък Колумб нямал проблеми с местните. Географската дължина на острова се оказала с отклонение от едва половин градус — нещо, което по онова време било наистина забележително постижение.

Бене се питаше какво е значението на тази история. По принцип мразеше всичко, свързано с испанците.

— Колумб разбирал от навигация — продължи Холибъртън. — Умеел да разчита положението на звездите и знаел как влияят на времето. Снощи се порових в архивите и открих нещо, което твоят крадец е пропуснал.