Стив Берри - Парижка вендета

— Тези не са туристи — проследи погледа му Сам.

— Тук си напълно прав.

Сейлън Хол

Ашби поведе Каролайн по лабиринта от коридори на приземния етаж. Не след дълго стигнаха до северното крило на имението и един от многобройните салони, превърнат в кабинет на Каролайн. Вътре върху няколко големи дъбови маси бяха разпръснати книги и документи. Много от книгите бяха на повече от двеста години, купени на висока цена от частни колекции по целия свят, включително и от Австралия. Други бяха просто откраднати от мистър Гилдхол. Всички бяха на една тема: Наполеон.

— На тези сведения попаднах вчера — каза Каролайн, преглеждайки купчините с книги. — В една от книгите, които купихме в Орлеан.

За разлика от него Каролайн владееше отлично както съвременния френски, така и старофренски.

— Става въпрос за трактат от края на деветнайсети век, написан от английски войник, който е служил на Света Елена. Много ми е странно обожанието, което тези хора са изпитвали към Наполеон. То далеч надхвърля уважението към един герой от войната, изпаднал в немилост. А тук става въпрос за английски войник!

Тя му подаде книгата. Хартиени лентички стърчаха измежду оръфаните страници.

— Съществуват толкова много подобни разкази, че човек трудно ги приема сериозно. Но този наистина е интересен.

Ашби изгаряше от нетърпение да сподели, че и той е открил нещо.

— В корсиканската книга, която ме отведе до златото, се споменава за Санс.

— Наистина ли? — светна лицето на Каролайн.

— Независимо от мнението ти аз също мога да откривам разни неща.

— Откъде знаеш какво е мнението ми? — усмихна се тя.

— Не е трудно да разбера.

Той й разказа за въведението към книгата и онова, което Сен Дьони беше дарил на град Санс, изрично споменавайки книгата „Кралството на Меровингите в периода 450–751 г. след Христа“.

Веднага забеляза повишения интерес на Каролайн, която се насочи към една от масите и започна да рови из купчините с книги. Когато я видя толкова дълбоко замислена и същевременно така съблазнително облечена, той потръпна от възбуда.

— Ето я — възкликна тя. — Винаги съм знаела, че тази книга е важна. За нея се споменава в завещанието на Наполеон, Раздел шести. Възлагам на Сен Дьони да предаде на сина ми четиристотин екземпляра от личната ми библиотека в момента, в който навърши шестнайсет. Между тях трябва да бъде и „Кралството на Меровингите в периода 450–751 г. след Христа “.

Продължиха да подреждат пъзела, който едва ли би трябвало да бъде решаван с толкова примитивни средства.

— Сен Дьони е бил лоялен — промълви тя. — Доказано е, че той ревниво е съхранявал четиристотинте тома. Разбира се, никога не е имал шанс да ги предаде на когото трябва. След смъртта на Наполеон живял във Франция, а синът на императора останал в Австрия до смъртта си през 1832 година.

— Сен Дьони умрял през 1856 година — промърмори Ашби, спомнил си част от това, което беше чел. — Цели трийсет и пет години съхранявал книгите, а накрая ги завещал на град Санс.

— Това те възбужда, нали? — лукаво му се усмихна Каролайн.

— Ти ме възбуждаш.

Тя посочи книгата в ръцете му.

— Преди да изпълня с радост задълженията си на любовница, прочети това, което съм отбелязала с първия разделител. Мисля, че то ще усили възбудата ти.

Тон разтвори книгата. Парченца изсъхнала кожа от корицата се посипаха на пода.

От няколко месеца абат Буонавита, по-възрастният от двамата свещеници на Света Елена, беше прикован към леглото. Един ден Наполеон изпрати да го доведат при него и му обясни, че ще бъде по-разумно да напусне острова и да се върне в Европа, тъй като мекият климат в Италия ще бъде по-подходящ за него и със сигурност ще удължи дните му. Императорът беше подготвил специално писмо до императорското семейство, в което настояваше на свещеника да бъде отпусната пенсия в размер на три хиляди франка. Абатът сърдечно му благодари, изразявайки съжаление, че няма да завърши дните си близо до човека, на когото беше отдал живота си. Преди да напусне острова, Буонавита посети Наполеон за последен път. По време на тази среща императорът му даде няколко писма до семейството си и до папата.

— Когато Буонавита напуснал острова, Наполеон вече бил болен и само няколко месеца по-късно починал — каза Каролайн. — Прочетох писмата, изпратени до семейството му. Те се намират в Музея на Корсика. Англичаните контролирали цялата му кореспонденция. Но тези писма им се сторили невинни и те позволили на абата да ги вземе със себе си.