Стив Берри - Парижка вендета

— Което правите и вие — усмихна се Елиза, след което насочи разговора към конкретната тема. — Предполагам, че сте в състояние да представите доказателства за предателството на лорд Ашби…

— Когато му дойде времето.

— А дотогава аз трябва да приема на доверие обвиненията ви, така ли?

— Предлагам ви да постъпим така: приемате ме във вашия клуб, а после заедно ще установим дали съм ви казал истината. Ако съм лъжец, можете да задържите встъпителната ми такса от двайсет милиона евро.

— Но по този начин ще бъде нарушена секретността ни.

— Тя вече е нарушена.

Внезапната поява на Торвалдсен беше много обезпокоителна, но Елиза започваше да си мисли, че може би тя ще се окаже Божия благословия. Тя наистина вярваше в съдбата, както беше споделила с Мастрояни. Нима Хенрик Торвалдсен ще се окаже част от тази съдба?

— Нека ви покажа нещо — предложи тя.

Сервитьорът се появи с бутилка вода, вино и кошничка хляб. По принцип Малоун не беше особено очарован, от френските бистра. Онези, които беше посещавал, бяха неизменно скъпи, с разочароващо меню или и двете заедно.

— Наистина ли харесваш бъбреци на тиган? — обърна се към Фодрел той.

— Че какво им е на бъбреците?

Нямаше смисъл да му обяснява колко е гадно да ядеш орган, чието предназначение е да освобождава организма от урината. Той поклати глава и смени темата.

— Разкажи ми за Парижкия клуб.

— Знаеш ли как е възникнала идеята за него?

Фодрел очевидно се наслаждаваше на по-изгодната си позиция.

— В сайта ти няма много неща по този въпрос — отвърна Малоун.

— Всичко започва от Наполеон. Единственото му желание, след като завладял Европа, било да се оттегли и да се наслаждава на победата си. Събрал неколцина от приближените си и основал Парижкия клуб. Идеята била тези хора да помагат в управлението на империята. За съжаление тя никога не се реализирала, тъй като той продължил да води войни.

— Ти не твърдеше ли, че е искал да прекрати войните?

— Така е. Но приближените му били на друго мнение. За тях било изгодно Наполеон да воюва, защото това ангажирало цялото му внимание. Имало хора, които са се грижили да му осигуряват враговете. Опитал се да сключи мир с Русия, но царят отказал. Наполеон нахлул в Русия през 1812 година и в резултат изгубил почти цялата си армия. След поражението всичко тръгнало надолу. След три години го свалили от власт.

— Това нищо не ми говори.

Нещо навън привлече вниманието на Фодрел.

— Някакъв проблем? — попита Малоун.

— Не, само проверявам.

— Защо си седнал на показ до прозореца?

— Май не схващаш, а?

Въпросът беше зададен с нарастващо раздразнение, но Малоун остана равнодушен.

— Опитвам се да разбера — спокойно отвърна той.

— След като си влязъл в сайта, сигурно вече знаеш, че Елиза Ларок е основала нов Парижки клуб. Същата идея, но в друго време и с други хора. Събират се на Рю Л’Арене. Лично съм ги виждал там. Познавам човек, който работи за един от членовете. Той се свърза с мен по интернет и ми разказа всичко. Тези хора заговорничат с намерението да повторят действията на Ротшилд отпреди двеста години. Същото е искал и Наполеон. Голяма конспирация, целяща създаването на нов световен ред. Икономиката е тяхното оръжие.

По време на разговора Сам седеше мълчаливо, очевидно убеден, че Джими Фодрел се намира на светлинни години от действителността. Малоун обаче не се сдържа и подхвърли:

— Странно, че параноик като теб дори не попита за името ми — обърна се към Фодрел той.

— Котън Малоун — моментално отвърна Кльощавия. — Сам ми го каза в последния си имейл.

— Но ти не знаеш нищо за мен. Представи си, че съм тук, за да те ликвидирам. Нали те са навсякъде и те наблюдават? От интернет знаят за възгледите ти, знаят какви книги вземаш от библиотеката, а вероятно и кръвната ти група. Да не говорим за близки и приятели.

Фодрел се сви и заоглежда околните маси. Решението беше взето няколко секунди по-късно.

— Трябва да вървя! — надигна се той.

— Ами бъбреците, които поръча?

— Ти ги изяж.

След тези думи Фодрел скочи и се втурна към вратата.

— Заслужаваше си го — промърмори Сам.

Малоун проследи с поглед как шантавият им познат напусна заведението, огледа тротоара и се отдалечи. Той също беше готов да си тръгне, по възможност преди да донесат храната. После нещо привлече вниманието му. Двама мъже с тъмни вълнени палта стояха отсреща пред витрината на магазин за сувенири. При появата на Фодрел те пъхнаха ръце в джобовете си и бързо го последваха.