Стив Берри - Парижка вендета

— Като същевременно подготвя свалянето на императора — кимна Торвалдсен. — И го прави по забележителен начин.

Беше проучил подробно стратегията на Поцо ди Борго, успял да осъществи натиск върху френския двор и правителство и да пробуди ревността между многобройните братя и сестри на Наполеон, която в един момент станала причина за раждането на опозицията във Франция. Едновременно с това Ди Борго бил служител на британското посолство във Виена и постепенно се превърнал в персона грата за австрийските политически кръгове. Шансът дошъл с назначението му на руска дипломатическа служба в качеството му на комисар в пруската армия. Постепенно станал дясна ръка на цар Александър в отношенията му с Франция и успял да го убеди да не сключва примирие с Наполеон. В продължение на дванайсет години Ди Борго умело поддържал огъня на интригите във френските политически среди, знаейки, че Наполеон може да воюва и да спечели дори на много фронтове едновременно. В крайна сметка постигнал целта си, но въпреки невероятния си живот и огромните успехи останал почти незабелязан от историята. Умрял през 1842 г. с психично разстройство, но невероятно богат. Наследството било разпределено между племенниците му, един от които бил прадядото на Елиза Ларок. С течение на времето то се увеличило стократно, превръщайки се в едно от най-големите фамилни богатства в Европа.

— Ди Борго довежда докрай своята вендета — каза Торвалдсен. — Въпросът е дали омразата му към Наполеон не е имала и друга, по-далечна цел.

В студените очи на Елиза се появи искрица на уважение.

— Защо не споделите това, което вече знаете? — попита тя.

— Вие търсите скритото съкровище на Наполеон. Това е причината да приемете в клуба си лорд Ашби. Защото той е колекционер, ако мога да използвам тази дума.

Тя се усмихна и поклати глава.

— Май съм допуснала сериозна грешка, че не съм ви потърсила по-рано.

— За щастие аз не съм злопаметен — сви рамене Торвалдсен.

Париж

Търпението на Малоун бързо се изчерпваше.

— Дай да зарежем глупавите игри на котка и мишка! — мрачно промърмори той. — Кой, по дяволите, те преследва?

— Нямате представа колко много хора съм ядосал!

— Глупости! — махна с ръка Малоун. — На никого не му пука. Влязох в сайта ти, но той е пълен боклук. Между другото, не е зле да потърсиш някое добро лекарство срещу параноя.

Фодрел рязко се завъртя към Сам.

— Нали каза, че някой проявява интерес? Че е широко скроен… Ама май не е този!

— Хайде, просветли ме — рече Малоун.

Тънките устни на Фодрел се разтеглиха в усмивка, разкривайки един златен зъб.

— Преди това възнамерявам да похапна — обяви той и махна на преминаващия сервитьор.

Малоун изслуша поръчката му — телешки бъбреци на тиган със сос от горчица, и усети как стомахът му започва да се бунтува. Искрено се надяваше да приключат разговора преди пристигането на храната. Самият той отказа да си поръча каквото и да било.

— Аз ще взема телешка пържола — внезапно се обади Сам.

— Защо? — изненадано го погледна Малоун.

— Защото съм гладен.

Малоун отвратено поклати глава, изчака отдалечаването на сервитьора и отново се обърна към Фодрел.

— Кажи ми, от какво се страхуваш?

— В този град има хора, които знаят всичко за мен.

Малоун си наложи да замълчи. Беше по-добре да остави глупака да дрънка с надеждата, че все пак може да каже нещо важно.

— Те ни карат да ги следваме, макар и несъзнателно — продължи Фодрел. — Те градят политика, за която не знаем нищо. Те създават потребностите ни и притежават начините за задоволяването им. Ние работим за тях, без да знаем, купуваме техните продукти и…

— Кои са те? — прекъсна го Малоун.

— Хора като онези, които работят в Управлението на Федералния резерв. Една от най-мощните групировки в света.

— Защо мислиш така? — попита Малоун, макар да знаеше, че не трябва да задава подобни въпроси.

Фодрел рязко се завъртя към Сам.

— Нали каза, че този човек е печен? Май ще се окаже, че няма понятие за какво става въпрос!

— Виж какво, от няколко години насам работя в Зона петдесет и едно, където се занимавам с аутопсии на извънземни — въздъхна Малоун. — Валутните проблеми са нови за мен.

— Много смешно! — нервно отвърна Фодрел. — Мислиш си, че всичко това е един хубав виц, нали?

— Защо не ми обясниш?

— Федералният резерв прави пари от въздух, а после ги превръща в кредити и начислява лихви. Американските данъкоплатци му дължат трилиони долари. Само годишната лихва върху този дълг, който между другото се контролира от частни инвеститори, е около осем пъти по-голяма от състоянието на най-богатия човек на света. Но тя никога няма да бъде погасена. Много хора стават отвратително богати от този дълг. Цялата работа е абсолютно незаконна. Ако ние с теб започнем да печатаме пари и ги отпуснем като заеми, ще влезем в затвора, нали?