Стив Берри - Парижка вендета

— А на моите кюлчета?

— Около милион. А може би и повече, ако вечерта ми бъде наистина приятна.

— Какво ще кажеш за специално облекло? — усмихна се тя. — Ученичката, повикана в кабинета на директора? Това винаги ни е било приятно.

Той се чувстваше добре. След две катастрофални години нещата най-после започваха да се оправят. Неприятностите започнаха с почти фаталната небрежност на Амандо Кабрал в Мексико. Слава богу, че той все пак успя да реши проблема. Но после комбинацията от лоши инвестиции, свити от кризата пазари и небрежност му бяха стрували милиони. След което се появи спасителното предложение на Елиза Ларок, направено в подходящия момент. Той изпита огромни трудности, за да събере задължителната вноска от двайсет милиона евро, но все пак успя.

А сега най-сетне можеше да диша по-спокойно.

— Имам изненада за теб — обяви Каролайн.

Тази жена беше наистина невероятна. Странна комбинация между уличница и човек на науката, тя бе дяволски добра и в двете роли.

— Чакам — усмихна се Ашби.

— Мисля, че открих нова връзка.

— Само мислиш? — попита той, забелязал тържествуващата й усмивка.

— Всъщност съм сигурна.

Париж

Сам последва Малоун, който бързо излезе на улицата. Фодрел беше обърнал гръб на Сена и крачеше бързо към лабиринта от тесни улички на Латинския квартал, все така задръстени от развълнувани туристи.

— В такава тълпа няма начин да разбереш дали си следен — каза Малоун. — Но ние ще се държим на разстояние от него, защото вече познава лицата ни.

— Не му личи да се притеснява — отбеляза Сам. — Нито веднъж не се обърна.

— Мисли се за по-умен от всички останали.

— Дали е тръгнал към Кафе Д’Аржан?

— Че накъде другаде?

Продължиха напред с умерена крачка и скоро се озоваха на оживен пазар. От двете им страни улицата беше отрупана със сергии със сирене, зеленчуци, плодове, шоколад и най-различни деликатеси. Сам обърна внимание на прясната риба върху блеснал от слънцето лед. Имаше и различни видове месо в охладени тави. Малко по-нататък магазинче за сладолед предлагаше италианско джелато в различни цветове и изкусителни аромати.

Фодрел продължаваше да крачи на трийсетина метра пред тях.

— Какво знаеш за този човек? — попита Малоун.

— Почти нищо. Преди около година сам се лепна за мен.

— Което е още една причина Сикрет Сървис да не одобрява онова, с което се занимаваш. Твърде много откачалки, прекалено голям риск.

— Тогава защо сме тук?

— Защото Хенрик иска да установим контакт. Ти ми кажи причината.

— Винаги ли си толкова подозрителен?

— Това е здравословен навик. От онези, които удължават живота.

Минаха покрай още кафенета, художествени галерии, бутици и магазинчета за сувенири. Сам потръпваше от възбуда. Най-после изпълняваше оперативна задача.

— Да се разделим — предложи Малоун. — Така по-трудно ще ни засече, ако, разбира се, изобщо си направи труда да погледне назад.

Сам се насочи към противоположния край на уличката. През последната си година в колежа, малко преди да се дипломира като счетоводител, беше привлякъл вниманието на един от държавните ловци на мозъци, които обикаляха университетите. Той му предложи да постъпи в Сикрет Сървис. Подаде молба за постъпване веднага след като завърши и беше подложен на поредица от тестове, включително детектор на лъжата, пълно изследване за физическа годност, преглед на очите и тест за наркотици.

След което го отхвърлиха.

Вторият си опит направи пет години по-късно, след като натрупа стаж като счетоводител в няколко големи компании, една от които се оказа замесена в скандал за икономически шпионаж. В тренировъчния център на Сикрет Сървис го научиха да борави с огнестрелно оръжие и да използва физическа сила. Усвои техниките за оказване на спешна медицинска помощ, съхраняване на улики, разкриване на престъпления и дори начините за оцеляване в открити води. След това го назначиха на щат в оперативното бюро във Филаделфия, където се занимаваше с фалшиви кредитни карти, кражби на самоличност и банкови измами.

Резултатът беше известен. Специалните агенти изкарват първите шест-седем години от стажа си в някое от оперативните бюра. После, в зависимост от постигнатите резултати, ги прехвърлят в някое от звената за охрана, където работят още четири-пет години. После повечето от тях се връщат на оперативна работа, а други получават назначение в централата, тренировъчния център или някоя друга служба във Вашингтон. Самият Сам имаше шансове да бъде изпратен и в чужбина, тъй като владееше френски и испански.