Стив Берри - Парижка вендета

— Всъщност какво точно търсим? — попита той и хвана Сам за рамото.

— Бележката горе сочи, че става въпрос за книга, написана от известен финансов експерт, който споделя някои от изводите, до които сме стигнали с Фодрел. Успях да я прочета още преди няколко месеца.

Малоун пусна рамото му и го остави да рови по полиците.

Опитното му око пробяга по заглавията — повечето от тях никога не би купил за книжарницата си, дори и да му ги предложеха на безценица. Но фактът, че бяха изложени тук, на Левия бряг на Сена, очевидно беше вдигнал цената им.

— Ето я.

Сам измъкна една книга с меки корици голям формат, озаглавена „Създанието от остров Джекил: различен поглед към Управлението на Федералния резерв“.

— Със сигурност е тук благодарение на Фодрел — каза Сам. — Няма начин да е попаднала случайно.

Прогонени от студа навън, в книжарницата влизаха все повече посетители. Малоун небрежно оглеждаше лицата им, но не забеляза Кльощавия. Знаеше какво става, но реши, че изчакването е най-добрата стратегия за момента.

Издърпа книгата от ръцете на Сам и я прелисти. Почти веднага откри лист хартия, прегънат между страниците.

Обратно при огледалото

Той поклати глава. Върнаха се на втория етаж и се взряха в розовото листче, залепено за огледалото.

Кафе Д’Аржан, Рю Данте 34

Трийсет минути

Малоун отново пристъпи към прозореца. Чинарите на улицата бяха с оголени клони, а сенките им вече се удължаваха в късия зимен ден. Преди три години беше завел Гари в Музея на международния шпионаж във Вашингтон, отстъпвайки пред желанието на момчето да научи повече за професията на баща си. Музеят се оказа много интересен и те прекараха много добре. На излизане дори си купиха книга — „Практически наръчник за шпионажа“, която предлагаше доста лекомислена гледна точка за тази необикновена професия. В главата „Как да се пазим от вятъра“ се описваха начините за осъществяване на незабележим контакт.

И така, той чакаше, знаейки какво ще последва. Сам се приближи до него. Вратата долу се хлопна и на тротоара се появи Кльощавия, който държеше в ръце книга, която много приличаше на онази, която бяха разлиствали преди малко.

— Стар номер, който вече никой не използва — подхвърли Малоун. — Явно твоят приятел си пада по шпионските филми.

— Бил е тук?

— Интересуваше се от нас още преди да влезем, а после и той влезе — поясни Малоун. — Предполагам, че се е крил между стелажите, докато намерим книгата. Знаел е как изглеждаш от снимката, която си му изпратил. Сметнал е, че и аз изглеждам добре, качил се е тук преди нас, а само преди минути отново е слязъл долу.

— Мислиш, че онзи там е Фодрел? — посочи с пръст Сам.

— Че кой друг може да бъде?

Елиза застана нащрек. Оказа се, че Торвалдсен не само познава бизнеса й, но и знае неща, които бяха неизвестни за нея.

— Пробив в сигурността? — вдигна вежди тя.

— Един от членовете на вашия Парижки клуб явно не е този, за когото се представя.

— Не съм казала, че такъв клуб съществува.

— Тогава няма за какво да говорим — надигна се Торвалдсен. — Беше ми приятно да посетя имението ви. Ако някой ден посетите Дания, ще ми бъде приятно да ви поканя в моето, казва се Кристиангаде. А сега ще ви оставя да си починете след дългия полет.

— Винаги ли сте толкова надут? — подхвърли с предпазлива усмивка Елиза.

— До Коледа остават само два дни, но въпреки това си направих труда да се появя тук — сви рамене Торвалдсен. — Вие твърдите, че няма за какво да говорим и аз си тръгвам. Проблемът в сигурността ви скоро ще проличи. Дано пораженията не са големи.

Подборът на членовете беше направен много внимателно. Само седем, включително самата Елиза. Всеки от избраните беше потвърдил съгласието си с начална вноска от двайсет милиона евро и беше положил клетва за конфиденциалност. Първите действия в Африка и Латинска Америка бяха донесли безпрецедентни печалби, които затвърдиха решимостта на членовете. Парите са най-доброто средство за укрепването на всяка конспирация. И въпреки това този датчанин, който притежаваше огромно богатство и влияние, очевидно беше успял да разбере много неща.

— Наистина ли проявявате интерес, хер Торвалдсен? — подхвърли Елиза.

В очите му се мярна особено пламъче. Явно беше успяла да докосне някаква скрита струна. Изкривеният гръбнак и сгънатите колене го правеха да изглежда по-нисък, отколкото беше. Торбестият пуловер, широките кадифени панталони и черните маратонки вероятно бяха опит за прикриване на физическите недъзи. Гъстата му посребрена коса беше дълга и разрошена, веждите — рунтави, а бръчките по лицето му много дълбоки. Лесно можеха да го вземат за обикновен бездомник, но може би точно това бе и целта му.