Стив Берри - Парижка вендета

— Признавам, че ви приех от любопитство, хер Торвалдсен — каза на английски Елиза. — Снощи пристигнах от Ню Йорк и се чувствам доста уморена, за да приемам гости.

Той наблюдаваше лицето й и най-вече ъгълчетата на устата, които се разтеглиха в поредната усмивка на опитен манипулатор.

— Предполагам, че това е фамилното ви имение — подхвърли той, опитвайки се да я извади от равновесие. И не пропусна да отбележи мимолетната гримаса на раздразнение.

— Да, построено е през шестнайсети век — кимна Елиза. — Замъкът е копие на „Шенонсо“, който се намира съвсем наблизо и е прекрасен архитектурен паметник.

Очите му с възхищение се насочиха към камината на отсрещната стена, облицована с тъмен дъб. За разлика от повечето френски къщи, които познаваше и които бяха голи и студени, тази беше съвсем различна.

— Вероятно си давате сметка, че моите финансови възможности са значително по-големи от вашите, мадам Ларок — смени темата той. — Може би с около десет милиарда евро.

Продължаваше да изучава високите й скули, сериозните очи и решителната извивка на устата. Беше убеден, че умишлено е търсила контраста между млечнобялата кожа на лицето и абаносовия цвят на косата. Който предвид годините й едва ли беше естествен. Без съмнение бе привлекателна жена, умна, самоуверена и свикнала да заповядва.

— А защо смятате, че очевидното ви богатство представлява интерес за мен?

Той направи малка пауза, за да прекъсне естествения ход на разговора, после мрачно отвърна:

— Вие ме обидихте, госпожо.

— Как е възможно? — изненадано го погледна тя. — Та ние току-що се запознахме!

— Аз контролирам една от най-големите и преуспяващи корпорации в Европа. Страничният ми бизнес включва добив на петрол и газ, телекомуникации и машиностроене по всички точки на света. За мен работят осемдесет хиляди души, а годишната ми печалба е по-голяма от цялото ви състояние. Но въпреки това вие си позволихте да ме обидите!

— Изяснете се, хер Торвалдсен.

Беше я извадил от равновесие. В това се състоеше прелестта на внезапното нападение — предимството винаги е на страната на атакуващия. И преди две години в Мексико, и сега.

— Искам да бъда включен в плановете ви! — отсече с категоричен тон той.

— В кои планове?

— През изтеклата нощ не бях на борда на вашия самолет, но мога да предположа какво се е случило там — хладно отвърна Торвалдсен. — Отправили сте покана към Робърт Мастрояни, който, между другото, е мой приятел. Но към мен подобна покана липсва!

— За какво говорите?

— За Парижкия клуб. — Реши да не й предлага лукса на отговор и продължи: — Вие сте наследница на стар и славен род. По права линия произхождате от Карло Андреа Поцо ди Борго, роден на осми март 1764 година близо до Аячо, Корсика. Той се превръща в заклет враг на Наполеон Бонапарт и майсторски манипулира международната политика във вреда на императора. Класическа корсиканска вендета. Оръжието му не са оръдия и бомби, а изтънчени дипломатически интриги. Но такава е съдбата на човечеството. — Той замълча за момент, давайки й възможност да възприеме чутото. — Не се безпокойте, аз не съм ви враг, а точно обратното. Възхищавам се на онова, което вършите, и искам да стана част от него.

— Ако за момент приемем, че в думите ви има и частица истина, защо трябва да удовлетворя вашето желание?

Гласът й беше ленив и спокоен, без следа от тревога. Чертите на Торвалдсен се смекчиха.

— Отговорът на този въпрос е много прост.

Тя очаквателно го погледна.

— Имате пробив в сигурността — спокойно обясни той.

Париж

Малоун последва Сам надолу по стълбите и двамата са насочиха към претрупаните полици от раздел „Бизнес“.

— От многобройните имейли на Фодрел ми стана ясно, че той е заклет противник на системата на Управлението на Федералния резерв, която нарича „чудовищна конспирация“, тласкаща Америка към гибел. Само малка част от доводите му са разумни, останалото е просто лудост.

— Радвам се, че имаш някакви граници — усмихна се Малоун.

— Не съм фанатикът, за когото ме вземаш. Просто допускам, че има хора, които манипулират нашата финансова система. От алчност, а не защото се стремят да завладеят света. Те искат да забогатеят или да останат богати. За целта кроят планове, които със сигурност ще се отразят зле на икономиката на отделните държави.

Малоун не изрази несъгласие, но му трябваха доказателства. Преди да си тръгнат от Кристиангаде, бе разгледал сайтовете на Сам и на Фодрел. Заключенията в тях бяха горе-долу еднакви, само че тези на Фодрел бяха по-категорични и по-мрачни.