Стив Берри - Парижка вендета

— Тя е на телефона.

Очакваше обаждането й. Влезе в съседната стая — уютно и добре затоплено помещение с полирана ламперия, удобни меки мебели и шкафове с инкрустации. Седна на едно от креслата и вдигна слушалката.

— Добър вечер, Греъм — прозвуча гласът на Елиза Ларок.

— Още ли си във въздуха? — попита на френски той.

— Да. Но полетът се оказа много приятен. Синьор Мастрояни се съгласи да подпише съглашението. Ще депозира парите незабавно, така че очаквай трансфер.

— Инстинктът не те подведе, а?

— Той ще бъде отлично попълнение. Проведохме един много хубав разговор.

Ако не друго, Елиза Ларок умееше да убеждава. Беше се появила в английското му имение и цели три дни бе излагала различните съблазнителни възможности. Проверката показа, че тя произхожда от стара и много богата фамилия. Корсиканските й предци бяха сред първите аристократи, които благоразумно избягали от Френската революция, а после се върнали в най-подходящия момент. Икономиката беше нейната страст. Притежаваше научни степени от три европейски университета и управляваше лично семейните концерни, действащи на пазара на безжичните комуникации, петролодобива и недвижимите имоти. Според списание „Форбс“ състоянието й надхвърляше двайсет милиарда. Лично той смяташе тази цифра за прекалено висока, но не пропусна да отбележи факта, че Ларок никога не я беше опровергала. Тя живееше в Париж и в семейното имение, разположено в долината на Лоара. Никога не се беше омъжвала — според него още един странен факт. Твърдеше, че любимите й неща в живота са класическата живопис и съвременната музика. Още една странна комбинация.

Недостатъци? Преди всичко готовността й към насилие. Според нея насилието беше отговор на всички възникнали проблеми.

Самият той нямаше нищо против да прибягва до него — събитията от тази нощ го доказаха, но по принцип предпочиташе да се въздържа.

— Как върви уикендът ти? — попита Ларок.

— Наслаждавам се на едно много приятно плаване в Средиземно море. Обичам яхтата си. Кара ме да изпитвам дълбоко удоволствие, но за съжаление я използвам доста рядко.

— За мен подобно удоволствие е прекалено бавно, Греъм.

Всеки от тях обичаше играчките си. Ларок обожаваше самолетите. Доказателство беше новият Гълфстрийм, с който наскоро се беше сдобила.

— Ще присъстваш ли на заседанието в понеделник? — попита Елиза.

— В момента плаваме към Марсилия, откъдето ще взема самолета.

— Значи ще се видим там.

Ашби остави слушалката.

След като той внесе своята първоначална членска вноска за участие в групата й в размер на двайсет милиона евро, двамата с Ларок направиха чудесен екип. За съжаление през четирите години, които последваха, финансовият му портфейл значително изтъня и това го принуди да се обърне към дълбоките фамилни резерви. Дядо му без съмнение би го нахокал за рискования ход, докато баща му щеше да вдигне рамене и да каже: „Ами вземай, след като се налага“. Това раздвоение бе в основата на сегашната му финансова предпазливост. И двамата отдавна бяха покойници, но стремежът му да удовлетвори желанията и на двамата оставаше.

След изобличаването на „Търсачи на изгубени антики“ той направи всичко възможно да блокира действията на Европол. За щастие доказателствата бяха недостатъчни, а неговите връзки — доста силни. Личната му колекция остана неразкрита и все още беше на негово разположение. За съжаление обаче тя никога нямаше да бъде включена в активите му.

Слава богу, сега държеше в ръцете си значително количество злато. И това решаваше проблемите. Поне за близкото бъдеще.

На стола до него лежеше книгата на корсиканеца „Наполеон: от Тюйлери до Света Елена“. Един от стюардите я беше пренесъл от салона заедно с куфарчето банкноти.

Взе я в ръце. Как е възможно едно напълно незабележимо дете от скромно корсиканско семейство да стигне до такова величие? В разцвета си френската империя разполагала с 600-хилядна армия, поданиците й били над 70 милиона, а под нейна окупация се намирали Германия, Италия, Испания, Прусия и Австрия. Вследствие на завоевателните войни Наполеон натрупал най-голямото богатство, познато на човешката история. Той бе грабил по безпрецедентен начин абсолютно всичко ценно, притежавано от окупираните държави — благородни метали, картини, скулптури, бижута, кралски одежди и атрибути, килими, монети. Всичко със стойност било конфискувано в полза на Франция.

След Ватерло голяма част от тези съкровища били върнати на притежателите им. Но не всички. Онова, което останало, постепенно се превърнало в легенда.