Стив Берри - Парижка вендета

— Правиш много неща за Хенрик — извика той, опитвайки се да заглуши грохота на извънбордовия двигател.

— Хер Торвалдсен е правил много неща за мен.

— Не мислиш ли, че убийството на хора е малко прекалено?

— Не и ако го заслужават.

Водата се къдреше от ледения северен вятър. За щастие Джеспър го беше снабдил с дебело вълнено палто, шал и подплатени ръкавици.

— Той възнамерява да убие Кабрал и Ашби, нали?

— Сеньор Кабрал е мъртъв.

— Кога се случи това? — объркано попита Сам.

Джеспър махна към лодката, която теглеха на буксир, и отвърна:

— Той подцени хер Торвалдсен.

Сам погледна замислено тъмните очертания на лодката с двата трупа. Не му беше приятно, че го отпратиха. Много искаше да разбере какво обсъждат Торвалдсен и Малоун. Джеспър не отговори на въпроса за Ашби и едва ли щеше да го направи. Би означавало да наруши абсолютната си лоялност към възрастния датчанин. Но мълчанието му беше достатъчно красноречиво.

— Ашби е на лов за съкровище, издирвано от много хора — заяви Торвалдсен.

— И какво от това?

— Има значение. Не знам точно какво, но има.

Малоун изчака продължението.

— Младият Сам е прав за конспирацията. Не съм му казал, но моите разследвания потвърдиха, че е имало няколко срещи между петима души в Париж.

— Неговият Парижки клуб?

Торвалдсен сви рамене.

— Всеки може да се среща с когото пожелае — отбеляза Малоун. А после видя ситните капчици пот, които бяха избили по челото на приятеля му, въпреки че в стаята не беше топло.

— Не и тези хора. Вече се уверих, че постоянно експериментират. Миналата година разклатиха банковата система на Русия. Умишлено свалиха цената на акциите в Аржентина, изкупиха ги евтино, а после ги продадоха с огромна печалба. Същото направиха в Колумбия и Индонезия, но в по-скромни мащаби. Сякаш пробват къде и как да нанесат големия си удар.

— Какви поражения могат да причинят? Повечето страни разполагат с достатъчно средства да защитят своите финансови системи.

— Не е точно така, Котън. Малко правителства могат да си позволят този лукс. Особено когато онези, които атакуват системата, знаят какво правят. Обърни внимание какви страни са подбрали — с репресивни режими, ограничена или никаква демокрация, централизирана власт и липса на граждански права.

— Мислиш, че това има значение?

— Да. Аз съм ги проверил. Тези хора са добре образовани. — Торвалдсен замълча за момент и с мрачна ирония добави: — И добре ръководени… Елена Рико бе взела на прицел Ашби и Кабрал. Научих доста за Греъм Ашби. Той не би организирал убийството й по толкова показен начин, но задачата е била възложена на партньора му, който е действал посвоему. Предполагам, че Ашби не е останал доволен от касапницата на онзи площад, но не е имал избор.

Малоун не хареса празнотата в стомаха си, която се увеличаваше с всяка секунда.

— Ще го убиеш като Кабрал, така ли? — попита той.

Погледът на Торвалдсен остана закован в снимките.

— Ашби не знае за нападението тази вечер. Кабрал не е искал Ашби да разбере, че е разкрит, и затова е дошъл лично.

Изрече думите машинално, сякаш всичко беше решено. Но Малоун усети, че има и още нещо.

— Какво всъщност става, Хенрик?

— Сложна история, Котън. История, която започва още в деня, в който умира Наполеон.

Ашби ликуваше. Златото на Ромел беше на сигурно място в трюмовете на „Архимед“. По груба сметка стойността му беше някъде между шейсет и седемдесет милиона евро, а може би и сто, предвид поскъпването му на международните пазари. Прогнозата на лъжливия корсиканец се беше оказала точна. Планираше да го разтовари в Ирландия и да го остави на съхранение в някоя от банките си, далеч от очите на британските инспектори. Не беше необходимо да го обръща в кеш. Поне засега. Цената му продължаваше да се покачва, освен това златото винаги си е добра инвестиция. В момента той притежаваше достатъчно количество от него, за да финансира евентуална бъдеща операция.

Общо взето, нощта беше отлична. Ашби се насочи към големия салон на яхтата. Чашата с рома на корсиканеца все още стоеше на масичката между кожените канапета. Ашби я взе, излезе на палубата и я хвърли в морето. Беше отвратен от мисълта, че може да пие от същата чаша, която беше използвал онзи лъжец и измамник. Наглият тип беше планирал да задигне златото плюс неговия милион евро. И дори когато осъзна, че е разкрит, пак продължи да лъже.

— Сър?

Обърна се. Гилдхол стоеше на вратата на салона.