Стив Берри - Парижка вендета

Реална личност е и Поцо ди Борго (Глава 20, 23 и 35). Като дете той бил сред близките приятели на Наполеон, но впоследствие се превърнал в най-заклетия му враг. Животът му е описан коректно, включително и клетвата му за корсиканска вендета. Той успял да убеди цар Александър да не подписва мирен договор с Франция — един акт, който поставил началото на края за Наполеон. Интересът му към скритите съкровища е плод на художествена измислица, също като фамилните му връзки с Елиза Ларок.

Абат Буонавита (Глава 25 и 46) действително е живял на Света Елена заедно с Наполеон, но напуснал острова малко преди смъртта на императора. Позволили му да изнесе няколко лични писма на Наполеон до съпругата и детето му. Добавката за тайните послания в тях е моя измислица. Истина обаче е посещението на принц Дьо Жоанвил на острова през 1840 г. (Глава 37) със задачата да пренесе тленните останки на императора във Франция. Правилно са цитирани изказванията на официалните лица, които са част от делегацията.

Особено интересна роля в тази история играе Айфеловата кула. Подобно на Сам, Стефани и Меган, аз също изкачих стотиците железни стъпала, водещи до първата и втората площадка (Глава 39). Кулата е предадена точно, включително и залата „Густав Айфел“ (Глава 39, 48 и 49). Реални са и изследванията върху изненадващия „ефект на целувката“ върху продължителността на живота, за които споменава Меган Морисън.

Четиринайсетте реда кодирана информация под формата на по-високо изписани букви (Глава 39 и 47) произхождат от легендата за Рен льо Шато, която използвам в романа „Наследството на тамплиерите“. Попаднах на двата ръкописа, докато събирах материал за него. Реших да ги включа в тази история по простата причина, че никой не ги е виждал в действителност, а и заради тайното послание, което се съдържа в тях: На крал Дагобер II и на Сион принадлежи съкровището и той лежи мъртъв до него. Изключих само титлата „втори“. Дагобер I е един от най-великите крале на Меровингите, надгробната му статуя се намира в базиликата „Сен Дьони“ (Глава 61). А Наполеон действително е изпитвал силно влечение към Меровингите (Глава 33). Тези факти, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си, някак изведнъж се подредиха в главата ми. Надявам се, че познавачите на историята на Рен льо Шато ще ми простят.

Базиликата „Сен Дьони“ е сред най-големите културни паметници на Франция. Местоположението й северно от центъра на Париж я оставя някак встрани от интереса на туристите. Това е много жалко, тъй като мнозина от тях така и не се запознават с изключителната й архитектура, която в много отношения засенчва самата „Нотър Дам“.

В Глава 67 и 77 църквата е описана точно, включително реставрационните работи, които се извършваха по време на моето посещение там. Добавил съм само издълбаното в надгробната плоча маслиново дръвче и шахтата под него (Глава 77).

Законите, приети от американския Конгрес (Глава 51 и 52) и известни като Закон за модернизацията на финансовите услуги (на Грам, Лийч и Блайли) и Закон за модернизация на фючърсните сделки, са приети през 1999 и 2000 г. Днес много експерти са на мнение, че те представляват катастрофален опит за дерегулация на финансовите пазари и до голяма степен са причина за финансово-икономическата криза от 2008 г. Авторитетното телевизионно предаване „60 минути“ прави задълбочен анализ на тяхното въздействие.

Привържениците на конспиративните теории от години лансират идеята за огромните печалби на Осама бин Ладен от късата продажба на акции след нападението срещу Световния търговски център на 11 септември. В Съединените щати се провежда разследване, а статията във френския печат, за която споменавам в Глава 52, действително съществува. На практика обаче никой не може да докаже, че подобни продажби са били осъществени в действителност.

Идеята за извличане на печалби от хаоса (Глава 52) съвсем не е нова. Примерът с Югославия в Глава 24 е напълно реален. Политическата мъдрост в четирите древни папируса (Глава 27, 29 и 40) е адаптирана версия на текста в „Записки от Желязната планина“. Според този документ в началото на 1963 г. била създадена Група за специални проучвания, чиято задача била да изследва проблемите, които биха възникнали, ако САЩ навлязат в продължителен период на мир. Групата се събирала в противоатомното скривалище, известно като „Желязната планина“, в продължение на две години. Един от нейните членове — анонимен професор от Средния запад, решил да даде публичност на своите наблюдения. През 1967 г. те излизат на бял свят благодарение на издателство „Дайъл Прес“.