Стив Берри - Парижка вендета

— А Дод?

— Тя твърде много ми напомняше за предателството на Ашби — въздъхна Ларок. — Затова реших да я оставя на Паоло.

В дясната ръка на Амбрози проблесна пистолет.

— Все още не сте отговорили на въпроса ми — подхвърли Ларок.

— Когато напуснахте жилището си, предположих, че ще се появите тук. Беше време да си получите наградата, нали? Но за целта някой трябваше да ви помогне за извозването на съкровището.

— Не беше лесно да открия такива хора — призна тя. — За щастие на света винаги ще се намери някой, който е готов на всичко за пари. Налага се да прехвърлим съкровището тук в малки сандъчета и да ги запечатаме. Едва след това ще ги изнесем.

— Не се ли страхувате, че някой от тези хора може да ви издаде?

— Сандъците ще бъдат запечатани, преди те да се появят.

Малоун оцени съобразителността й с леко кимане на глава.

— А вие как стигнахте дотук? — попита тя.

— През официалния вход — отвърна той и вдигна пръст нагоре.

— Още ли работите за американците? — поинтересува се Ларок. — Торвалдсен ми разказа някои неща за вас.

— Работя за себе си — отвърна той и ръката му описа широк кръг наоколо. — Дойдох за това тук.

— Не ми приличате на търсач на съкровища.

Малоун се отпусна на близкия сандък, безкрайно уморен от безсънието и неизбежния му спътник унинието.

— Точно тук грешите — възрази той. — Обичам съкровищата. Особено когато имам шанс да ги отнема от нищожества като вас.

— Мисля, че именно вие ще останете с празни ръце — изсмя се на драматичното му изявление тя.

— Играта ви свърши — поклати глава Малоун. — Край на Парижкия клуб и на финансовите манипулации. Съкровището го няма.

— Не мисля така.

Той не обърна внимание на забележката и продължи:

— За съжаление няма живи свидетели, за да бъдете съдена. Доказателствата са крайно недостатъчни. Приемете нашия разговор като последен шанс да отървете затвора.

Ларок се усмихна на абсурда в тези думи.

— Винаги ли сте толкова разговорлив пред лицето на смъртта?

— Открай време съм безразсъден — сви рамене той.

— Вярвате ли в съдбата, мистър Малоун?

— Не съвсем.

— А аз вярвам. На практика съдбата управлява живота ми. Семейството ми го е правило от векове. Когато научих за смъртта на Ашби, зададох един конкретен въпрос на оракула, който притежавам: Ще се обезсмърти ли името ми за поколенията? Искате ли да чуете отговора?

— Разбира се — подигравателно се усмихна Малоун.

— Добронамереният приятел ще бъде съкровище и радост за очите.

Елиза направи кратка пауза, описа широк кръг с ръка и тържествуващо добави:

— А на следващия ден открих всичко това…

Малоун реши, че е крайно време да сложи край на представлението. Показалецът му се насочи към нещо зад гърба на Ларок, принуждавайки я да се обърне. Тя неволно се подчини и хвърли кос поглед през рамо. Зад нея стояха Стефани Нел и Сам Колинс с пистолети в ръце.

— Вероятно пропуснах да спомена, че не съм сам — каза Малоун. — Те чакаха да се появите.

Ларок се втренчи в него. Гневът в очите й потвърди това, което той вече знаеше.

— Радостта за очите е единственото, което получавате, мадам.

Сам обезоръжи Амбрози, който не оказа съпротива.

— Нещата ще останат такива — увери го Малоун. — Човекът, който ви отне пистолета, беше одраскан от куршум. Нищо сериозно, но много болезнено. Той за пръв път в живота си застреля човек, и то самия Питър Лайън. Уверих го, че втория път ще му бъде много по-лесно.

Амбрози не отговори.

— Сам стана свидетел и на смъртта на Хенрик Торвалдсен — добави Малоун. — Все още е потиснат. Аз и Стефани също. С удоволствие бихме ви пръснали мозъците, но за ваш късмет не сме убийци. Жалко, че вие не можете да кажете същото за себе си.

— Аз не съм убивала никого — отрони Ларок.

— Но сте тласкали други да го правят, за да се облагодетелствате. — Той стана от сандъка и сухо разпореди: — А сега се махайте по дяволите!

Ларок не помръдна.

— Какво ще стане с всичко това тук?

— Други ще решат — преглътна Малоун, опитвайки се да скрие емоциите си.

— Може би не разбирате, че аз имам законни права върху съкровището — изгледа го тя. — Един от моите предци е изиграл решителна роля за свалянето на Наполеон. До последния си дъх е търсил заграбеното от императора.

— Казах ви да се махате!

Не му се искаше дори да си представи как Торвалдсен би разрешил проблема. Това му донесе успокоение.

Ларок очевидно си даде сметка, че няма аргументи, и направи знак на Амбрози да си тръгват. Стефани и Сам отстъпиха встрани, за да им направят път.