Стив Берри - Парижка вендета

Стигна до дъното на шахтата и насочи лъча на фенерчето към хоризонталния тунел, чезнещ в мрака. Добре знаеше, че Париж е прорязан от километри подземни проходи, изкопани от миньорите и каменоделците, които се нуждаели от огромно количество варовик за строителството на града.

Внимателно тръгна напред, следвайки извивките на тунела. От стените стърчаха остри каменни късове, на други места тъмнееха дълбоки дупки. Измина около шейсет метра и спря. Стомахът му се сви от странния аромат, наподобяващ сварени праскови, който помнеше от детството си в Джорджия. Под краката му скърцаше чакъл. Тук властваха студ и всепоглъщаща тишина.

По негова преценка той вече се намираше извън базиликата, на изток от самата сграда. Може би под горичката и затревената площ, които запълваха пространството между манастира и Сена.

Дясната стена на галерията пред него леко се разширяваше. Подът беше засипан с каменни отломки. Насочи фенерчето натам. Върху повърхността на камък видя символ, който му беше познат от текста, написан от Наполеон в книгата за Меровингите. Той беше част от четиринайсетте реда, изписани с нечетливия почерк на императора.

Някой бе поставил камъка върху купчината отломки като маркер, който търпеливо бе чакал да бъде открит в продължение на двеста години. В дъното на нишата имаше полуотворена метална врата. През прага й беше прехвърлен електрически кабел, който правеше завой на деветдесет градуса и изчезваше в мрака на тунела.

Малоун изпита задоволство от правилните си предположения.

Указанията на Наполеон сочеха път надолу, а маркерът показваше точно къде трябва да се търси.

Той бутна вратата и насочи лъча към стената до нея. Върху камъка беше закрепен електрически ключ. Той протегна ръка и го натисна. Включиха се няколко жълтеникави лампи, пръснати по пода на просторното помещение. Размерите му бяха приблизително петнайсет на дванайсет метра, а таванът се издигаше на около три. Преброи около трийсет дървени сандъка, няколко от които бяха полуотворени.

Бяха пълни с акуратно подредени златни и сребърни кюлчета. Върху всяко от тях беше гравирана кралска корона в буквата „Н“ отдолу. Официалният печат на император Наполеон. Съседният сандък се оказа пълен със златни монети, а тези до него — със сребърни съдове. Три други до стената преливаха от скъпоценни камъни. Императорът очевидно беше подбирал съкровището си така, че да издържи на капризите на времето. Преобладаваха благородните метали и скъпоценните камъни.

Очите му бавно обходиха просторното помещение, задръстено от богатството на една рухнала империя. Съкровището на Наполеон.

— Вие трябва да сте Котън Малоун — прозвуча женски глас зад гърба му.

Той се обърна.

— А вие трябва да сте Елиза Ларок.

Жената на прага беше висока, с достолепна осанка, в която обаче имаше нещо хищно, което тя не се опитваше да скрие. Беше облечена с елегантно вълнено палто, стигащо до коленете. До нея стоеше слаб и съсухрен мъж със спартански черти. Лицата им бяха безизразни.

— А това трябва да е приятелят ви Паоло Амбрози — добави Малоун. — Доста интересна личност. Ръкоположен за свещеник, за кратко време служи като секретар на папа Петър II, но изчезва безследно след внезапното прекъсване на папския мандат. Носят се различни слухове за неговия… хм… морал. А сега изведнъж се появява тук.

Ларок изглеждаше впечатлена.

— Май не сте изненадан от нашето присъствие, а?

— Очаквах ви.

— Наистина ли? Казаха ми, че сте били изключителен агент.

— Имал съм своите звездни мигове.

— Да, Паоло наистина изпълнява специфичните задачи, които му възлагам от време на време — кимна Ларок. — След събитията през миналата седмица реших, че ще бъде добре да го имам до себе си.

— Хенрик Торвалдсен умря по ваша вина — сухо обяви Малоун.

— Откъде накъде? Преди да се намеси в бизнеса ми, аз изобщо не го познавах. Тръгна си внезапно от срещата на Айфеловата кула и повече не го видях. — Жената замълча за момент, после вдигна глава. — Не казахте откъде знаете, че именно днес ще бъда тук…

— По света със сигурност има хора, които са по-умни от вас — отвърна Малоун и със задоволство установи, че е успял да я засегне. — Просто ви наблюдавах. Открихте Каролайн Дод по-бързо, отколкото очаквах. Колко време ви отне да научите за това място?

— Мис Дод беше любезна да сподели своите заключения, но аз реших да потърся друг път към подземията на базиликата. Бях сигурна, че ще намеря, и се оказах права. Открихме точния тунел преди няколко дни, отворихме пещерата и прокарахме електричество.