Стив Берри - Парижка вендета

Сега е време да теглим разделителната черта между фактите и измислиците.

През 1799 г. генерал Наполеон Бонапарт действително завладял Египет. Той управлявал тази страна за известен период от време, чакайки подходящия момент да се завърне във Франция и да я подчини на абсолютната си власт. Разбира се, че е посетил пирамидите, но няма доказателства да е влизал в някоя от тях. Съществуват сведения, че е направил това в Голямата пирамида в Газа и е излязъл дълбоко разтърсен. Но те не са потвърдени от никой уважаващ себе си историк. Историята обаче беше прекалено изкушаваща и аз включих интерпретацията си в пролога на книгата. Събитията във вътрешността на пирамидата с участието на загадъчния прорицател (Глава 37) са изцяло моя измислица. Но мъдреците на Наполеон съществували реално. Именно те открили една неизвестна до онзи момент цивилизация и поставили основите на науката египтология.

Не успях да посетя Корсика, но по всичко личи, че това е едно изключително интересно място. Бастия (Глава 2 и 14) е описана толкова коректно, колкото са ми позволили снимките. Мисля, че това се отнася и за Кап Корс с древните наблюдателни кули и манастирски сгради. Златото на Ромел също е съществувало реално. То изчезва в края на Втората световна война и пръст в тази работа имат корсиканците (както е описано в Глава 6). Петият участник и закодираното послание на Наполеон в книгата от XIX век са единствените добавки, които съм си позволил. Въпросното съкровище и до ден-днешен не е открито.

Моя измислица е и „Възелът на маврите“, споменат в Глава 6,12 и 39, но системата за кодиране съм заимствал от „Изгубените тайни на свещения кивот“ от Греъм Филипс. Оттам използвах и Псалмите с техните многобройни интерпретации. Конкретните части от тях са цитирани точно, тъй като съдържат в себе си достатъчно тайнственост.

Реален е и Парижкият клуб, описан в Глава 4. Той е добронамерена организация на няколко от най-богатите държави в света, създадена, за да помага за преструктурирането на дълговете на развиващите се страни. Парижкият клуб на Елиза Ларок няма нищо общо с него. Историческите му връзки с Наполеон са художествена измислица.

Инцидентът в Египет, при който Наполеон става свидетел на убийството на майка с малко дете (Глава 4), се е случил в действителност, но през въпросния ден той не е намерил никакви ръкописи. Те са моя измислица.

Всичко, което се споменава за фамилията Ротшилд (Глава 5 и 24), представлява исторически факт. Тя действително е финансирала крале, правителства и войни, трупайки огромни печалби.

Луис Етиен сен Дьони (Глава 16) е служил вярно на Наполеон. Той придружава господаря си както на Елба, така и на Света Елена, където прилежно записва всичките му мисли и разсъждения (Глава 40). Наполеон му завещал 400 книги от личната си библиотека (Глава 16, 17 и 24) и му заповядал да ги съхранява, докато синът му навърши шестнайсет години. Добавката на едно конкретно заглавие (описващо историята на Меровингите) е мое дело, също като начинът, по който Сен Дьони се освобождава от колекцията (Глава 16).

Париж е описан точно отначало докрай (започвайки от Глава 18), включително книжарницата „Шекспир и компания“ на Левия бряг на Сена, срещу „Нотър Дам“.

За основа на конспиративните теории на Сам Колинс и Меган Морисън добра работа свърши книгата на Г. Едуард Грифин със заглавие „Създанието от остров Джекил: втори поглед към Управлението на Федералния резерв“. Тя ме насочи и към Изпълнителна заповед № 11 110 (Глава 24), издадена от президента Кенеди малко преди да бъде убит.

Много интересно е Уестминстърското абатство в Лондон с неговия Ъгъл на поетите (Глава 19). Нощната туристическа обиколка по местата на Джак Изкормвача (Глава 43) съществува в действителност (аз самият участвах в такава обиколка).

Долината на Лоара е забележително място (Глава 20). Замъкът на Елиза Ларок е мое творение, въпреки че използвах за модел фантастичния замък „Шенонсо“, който също е построен на двата бряга на река Шер. Денонощното оживление в Латинския квартал в Париж е пресъздадено точно, също като музея „Клуни“ (споменат за пръв път в Глава 26) с многобройните си средновековни експонати (Глава 28). Комплексът „Домът на инвалидите“ и църквата към него (Глава 36) фигурират сред най-големите забележителности на Париж. Саркофагът на Наполеон (Глава 36) наистина е величествен. Когато бях там, военното крило на музея действително беше в ремонт и аз реших да го включа в историята (Глава 38). Художествена измислица е само изложената там книга за Меровингите (Глава 36 и 38). Хотел „Риц“ с неговия бар „Хемингуей“ (Глава 33) и ресторант „Гран Вефур“ (Глава 37) съществуват в действителност. Неотразимото очарование на парижките подземия за Меган Морисън практически отразяват моето лично смайване от тяхното съществуване.