Стив Берри - Парижка вендета

— Хенрик не е глупак.

— Може би. Но всеки си намира майстора.

— На колко години си?

— На трийсет и две — озадачено го погледна Колинс.

— И колко време работиш в Сикрет Сървис?

— Четири години.

Инстинктивно усети накъде бие Малоун. Защо Хенрик се е свързал с млад и неопитен агент на Сикрет Сървис, който на всичкото отгоре поддържа незаконен уебсайт?

— Това е дълга история — промърмори той.

— Аз имам време — рече Малоун.

— Не, нямаш. Торвалдсен е попаднал във взривоопасна ситуация. Трябва му помощ.

— Кой говори чрез устата ти? — стрелна го с очи Малоун. — Агентът или привърженикът на конспиративните теории?

После той натисна педала на газта и маздата се стрелна по правия участък на магистралата. Вдясно тъмнееха морските води, а на хоризонта мигаха далечните светлини на Швеция.

— Говори приятелят му.

— Явно не познаваш Хенрик — поклати глава Малоун. — Той не се страхува от нищо.

— Всеки се страхува от нещо.

— Ти от какво се страхуваш?

Младият мъж се замисли. През последните няколко месеца постоянно си беше задавал същия въпрос.

— Страхувам се от човека, когото преследва Торвалдсен — искрено отвърна той.

— Ще ми кажеш ли някакво име?

— Лорд Греъм Ашби.

Корсика

Ашби се върна на борда на „Архимед“ в компанията на корсиканеца. След като бе успял да привлече пълното му внимание на върха на крепостната кула, мъжът вече не му създаваше проблеми.

— Заведи го в салона и го настани удобно — заповяда на Гилдхол той и изкачи трите стъпала от тиково дърво към осветения басейн. Все още държеше в ръка книгата от дома на корсиканеца.

Миг по-късно се появи капитанът на яхтата.

— Потегляй на север покрай брега с пълна скорост — заповяда му Ашби.

Капитанът кимна и се оттегли.

Стройният черен корпус на „Архимед“ беше дълъг седемдесет метра. Двата мощни дизелови двигателя развиваха максимална скорост от двайсет и пет възела. Яхтата можеше да прекоси Атлантическия океан без зареждане с напълно задоволителните двайсет и два възела в час. Върху шестте палуби бяха разположени три апартамента, отделен апартамент за собственика, офис, модерна кухня, сауна, фитнес зала и всички останали удобства на един луксозен кораб.

Отдолу долетя грохотът на двигателите.

В главата му отново изплува онази септемврийска нощ на 1943 г.

Метеорологичната прогноза предвиждаше хубаво време и тихо море. Рибарската флотилия на Бастия дремеше в пристанището. Само една моторна гемия пореше спокойните води на залива. Според някои тя плаваше към Кейп Суд и река Голо в южния край на Кейп Корс — дълъг и тесен горист полуостров в най-северната точка на Корсика. Други бяха на мнение, че гемията се е насочила към няколко различни точки на североизточното крайбрежие. В момента, в който започна обстрелът на двата американски изтребителя Р-39, на борда имаше четирима германски войници. Хвърлената бомба се взриви на няколко метра от гемията. Пилотите се оттеглиха, без да я потопят. Някъде в този район бяха скрити шест големи дървени сандъка. Четиримата германски войници успяха да се спасят на брега, подпомогнати от пети, който ги чакаше там.

„Архимед“ се плъзна напред.

Щяха да са там след не повече от трийсет минути.

Ашби се изкачи на горната палуба и влезе в големия салон, обзаведен с бяла кожена мебел и дебел берберски килим в кремав цвят. Имението му в Англия от XVI век беше претъпкано с антикварни вещи, но тук предпочиташе модерното обзавеждане.

Корсиканецът седеше на едно от канапетата с чаша питие в ръка.

— Харесва ли ви ромът? — попита Ашби.

Мъжът мълчаливо кимна, очевидно все още разтърсен от развоя на събитията.

— Това е любимата ми напитка. Правят го само от прясно изстискан сок.

Яхтата бързо набра скорост. Острият й нос пореше водата.

Ашби хвърли книгата за Наполеон на коженото канапе до госта си.

— След последния ни разговор свърших доста работа — започна той. — Няма да ви отегчавам с подробности, но вече съм сигурен, че златото на Ромел е пристигнало тук, придружавано от четирима войници. Още един ги е чакал на брега. Те скрили съкровището, но не разкрили местонахождението му, преди да бъдат разстреляни от Гестапо като дезертьори. За съжаление петият не е знаел местонахождението на сандъците. Оттогава местните ги търсят, като същевременно разпространяват фалшива информация. Съществуват десетки противоречиви версии, които само усилват объркването. Една от тях ми предложихте и вие при последния ни разговор. — Той замълча за момент, после добави: — Същото направи и Густав…