Стив Берри - Парижка вендета

— Защо дойде в моята книжарница? — попита Малоун.

— Вчера пристигнах в града и Хенрик ми препоръча хотел. Веднага разбрах, че нещо не е наред. Той искаше да стоя далеч от имението му.

— От колко време си в Дания?

— От една седмица. Но теб те нямаше. Върна се едва преди няколко дни.

— Знаеш доста неща за мен.

— Не съвсем. Знам, че си Котън Малоун. Бивш морски офицер, работил в отдела „Магелан“, понастоящем в оставка.

Малоун му хвърли кос поглед, който ясно показваше, че търпението му се изчерпва. Никак не обичаше заобиколните отговори на открито поставен въпрос.

— Поддържам и собствен уебсайт в интернет — добави Колинс. — По принцип ние нямаме право на това, но аз си го позволих. Мотото му е „Световната финансова криза като капиталистически заговор“. Казва се Moneywash. com.

— Доколкото разбирам, началниците ти имат проблем с хобито ти — отбеляза Малоун.

— Аз нямам. Живея в Америка и имам право да изразявам мнението си.

— Но не и да използваш значката си на федерален агент.

— И те казват същото — умърлушено призна Колинс.

— Какво пишеш в този сайт?

— Истината. Най-вече за финансисти от калибъра на Майер Амшел Ротшилд.

— Като се възползваш от правата, които ти дава Първата поправка?

— Какво значение има? Този човек дори не е американец. Просто господар, разполагащ с купища пари. Петимата му синове се оказват още по-добри от него, защото притежават забележителното качество да превръщат дълговете в огромни състояния. Те са личните банкери на повечето короновани особи в Европа. Достатъчно е да щракнеш с пръсти, за да се появят. С едната ръка ти предлагат пари, а с другата си ги прибират обратно, но с тлъста лихва.

— Но нали това е част и от американския начин на живот?

— Те не са били банкери. Банките оперират със средства, набрани от частни вложители или от правителството. А тези са работили с лични капитали, които предлагали с безбожна лихва.

— И какво толкова?

Колинс недоволно се размърда на седалката.

— Именно подобно отношение им е позволило да избягват наказанието за своята неморална дейност. Всеки казва: „Какво толкова? Те имат право да печелят пари“. Но всъщност нямат, защото са натрупали състоянието си от финансирането на войни. Известно ли ти е?

Малоун не отговори.

— Обикновено финансирали и двете страни в конфликта. Пет пари не давали за средствата, които отпускат. Интересували ги привилегиите, които могат да превърнат в печалба. Минни концесии, монополни права, митнически облекчения. Понякога се стигало дотам, че дори можели да използват някои мита като гаранции.

— Но това е ставало преди стотици години. Какво значение има днес?

— Има, защото нещата се повтарят.

Малоун намали пред един по-остър завой.

— Откъде знаеш?

— Не всички милиардери са добронамерени като Бил Гейтс.

— Разполагаш ли с имена, имаш ли доказателства?

Младият мъж не отговори.

— Нямаш, нали? — притисна го Малоун. — Разполагаш само с някакви смахнати конспиративни теории, които си имал глупостта да пуснеш в интернет и заради които са те уволнили.

— Не са смахнати теории — разпалено отвърна Колинс. — Ако бяха такива, нямаше да ме преследват! Онези мъже дойдоха в къщата ти, за да ме убият!

— Казваш го, сякаш се радваш.

— Това доказва, че съм прав!

— Я карай поред и започвай да разказваш.

— Хотелската стая ме задушаваше и реших да се поразходя. Двама души се лепнаха зад мен. Опитах се да им се изплъзна, но не се получи. Тогава се насочих към къщата ти. Хенрик каза да чакам в хотела, докато ми се обади. Но когато забелязах преследвачите си, реших да позвъня в Кристиангаде. Джеспър каза да те намеря на всяка цена и аз тръгнах към книжарницата.

— Как проникна вътре?

— Поиграх си с ключалката на задната врата. Стана лесно. Би трябвало да си сложиш алармена инсталация.

— Прецених, че няма смисъл — поклати глава Малоун. — Който е решил да краде стари книги, да заповяда.

— А тази покана важи ли и за хора, които са решили да те убият?

— Всъщност те искаха да убият теб. Между другото, постъпката ти беше доста глупава. Като нищо можех да те застрелям.

— Знаех, че няма да го направиш.

— Радвам се, защото аз самият не го знаех.

Изминаха няколко километра в мълчание. Сам разпозна района, тъй като беше пътувал насам вече няколко пъти. Намираха се съвсем близо до Кристиангаде.

— Торвалдсен е закъсал здравата — глухо промълви той. — Но човекът, когото преследва, реагира пръв.