Стив Берри - Парижка вендета

Майка й беше корсиканка, а баща й — французин. Бяха се оженили млади и бяха живели заедно повече от петдесет години. Днес и двамата бяха покойници, а тя бе единствената им наследница. Предразсъдъците относно произхода й не бяха нищо ново — беше се сблъсквала с тях безброй пъти, — но това съвсем не означаваше, че ги приема спокойно.

Тя стана от мястото си и вдигна чиниите от обяда.

— Не искам да ме обслужваш! — хвана ръката й Мастрояни.

Тя не хареса нито тона, нито докосването му, но не оказа съпротива. Вместо това се усмихна и премина на италиански:

— Ти си мой гост. Това е най-нормалното нещо на света.

Той пусна ръката й.

Екипажът й се състоеше само от двамата пилоти, затворени в пилотската кабина. Това беше причината да сервира сама. Беше ред на десерта, който тя извади от малкия хладилник. Две парчета шоколадова торта, любимата на Мастрояни. Беше ги купила от манхатънския ресторант, в който вечеряха предишната вечер.

Поднесе десерта и забеляза как физиономията му се променя.

Настани се срещу него и кръстоса крака.

— Няма значение дали харесваш мен или моите компании, Робърт — започна без увъртания тя. — Сегашният ни разговор няма нищо общо с тях. Правя ти делово предложение и се надявам да го харесаш. Направила съм избора си много внимателно. Спряла съм се на петима души. Аз съм шестата, а ти ще бъдеш седмият.

— Питах се какво толкова обсъждаше със сервитьора снощи — посочи сладкишите той.

Игнорираше я, играейки някаква своя игра.

— Просто забелязах, че много ти хареса десертът.

Той посегна към сребърната вилица. Очевидно неодобрението му засягаше само нея, но не и храната, луксозния самолет и възможностите да се спечелят пари.

— Искаш ли да чуеш една история? — попита тя. — За Египет от 1798 година, завладян от Наполеон Бонапарт, когато е бил само генерал.

— Давай — кимна Мастрояни, насочил вниманието си към шоколадовата глазура. — Знам, че и бездруго няма да ме оставиш на мира.

Лично Наполеон водеше колоната френски войници, проникнала дълбоко в южната част на страната. Намираха се в околностите на Ел Бейда, на няколко часа път от следващото населено място. Денят беше горещ и душен, точно като предишните. Вчера арабите бяха осъществили коварна атака срещу авангарда им, командван от генерал Десе. Той се беше разминал на косъм от плен, но при нападението бе загинал един капитан, а адютантът му бе попаднал в ръцете на врага. Арабите поискаха откуп, но останаха недоволни от размера на онова, което им беше предложено, и застреляха нещастния младеж. Египет се оказа доста коварна територия — лесна за завладяване, но трудна за подчинение. Съпротивата срещу агресорите нарастваше.

Очите му попаднаха на жена с окървавено лице, изправена встрани от прашния път. В едната си ръка държеше пеленаче, а другата беше протегнала напред сякаш за да се предпази. Какво търси тук, в горещата пустиня?

Приближаха се. Използвайки помощта на преводач, Наполеон научи, че нещастницата е била ослепена от собствения си съпруг. Защо? — пожела да узнае той, потръпвайки от ужас. Вместо да се оплаква, жената просто помоли някой да се погрижи за бебето й, което изглеждаше на прага на смъртта. Наполеон заповяда да й дадат хляб и вода.

Секунди след като заповедта му беше изпълнена, иззад близката дюна изскочи разгневен мъж. Очите му блестяха от омраза. Войниците вдигнаха пушките си. Мъжът се втурна напред и дръпна водата и хляба от ръцете на жената.

— Недейте! — изкрещя той. — Тя е прелюбодейка, опозорила честта ми! Това бебе е доказателство за вината й!

Наполеон слезе от коня.

— Вие сте луд, мосю — рече той. — Напълно луд!

— Тя е моя съпруга и аз мога да правя с нея каквото си искам!

В следващия миг, още преди Наполеон да успее да реагира, в ръката на мъжа проблесна дълъг нож, който потъна в гърлото на жената. Настъпи объркване. Мъжът се възползва от него, грабна бебето и с всичка сила го захвърли в краката си. Екна изстрел, в гърдите му цъфна алено петно и той се свлече на напуканата земя. Изгубил самообладание, капитан Льо Мирор беше сложил край на спектакъла.

Войниците бяха шокирани. Наполеон също не можеше да се отърси от смайването. Няколко напрегнати мига по-късно той се овладя и заповяда да продължат похода. Но преди да яхне коня, очите му попаднаха на нещо, изпаднало от широките дрехи на мъртвия.

Навит на руло папирус, здраво завързан с конец.