Стив Берри - Парижка вендета

Наполеон се наведе и го вдигна.

Издаде заповед за пренощуване, след като колоната бе стигнала до сараите на един от най-опасните му противници — египетски шейх, който още преди месеци се беше оттеглил в пустинята заедно с малката си армия, оставяйки цялата си собственост в ръцете на французите. Излегнал се на кадифените възглавници върху дебелия килим, Наполеон все още не можеше да се отърве от спомена за кошмарната случка, която се беше разиграла на прашния път.

По-късно му казаха, че мъжът бе извършил грях, убивайки жена си, и ако Бог бе искал да спаси неверницата, тя вече щяла да бъде настанена в нечий милосърден дом. Но това не се беше случило, а според арабските закони съпругът не може да бъде наказан за извършеното двойно убийство.

— Значи ние постъпихме добре, като го наказахме — обяви той.

Нощта беше тиха и спокойна. Реши да разгледа папируса, изпаднал от дрехите на убития. От учените знаеше, че местните хора редовно плячкосват свещените храмове, продават или унищожават съкровищата в тях. Каква загуба, въздъхна той. Беше дошъл да разкрие миналото на тази страна, а не да я съсипе.

Развърза конеца и разгърна папируса. Той съдържаше четири листа с гъсто изписан текст, най-вероятно на гръцки. Наполеон владееше свободно корсикански и можеше да чете на френски, макар и с известни затруднения. Останалите езици бяха пълна загадка за него.

Заповяда да извикат един от преводачите.

— Това е коптски — обяви мъжът.

— Можеш ли да го прочетеш?

— Разбира се, генерале.

— Каква ужасна история! — промълви Мастрояни. — Нима е възможно да убиеш така едно пеленаче?

— Такава е била действителността — въздъхна Елиза. — Завладяването на Египет е било съпътствано от кръв и насилие. Но трябва да подчертая, че причината за нашия разговор са именно събитията, разиграли се там.

Колата напусна Копенхаген и се отправи на север по крайбрежната магистрала. Сам Колинс мълчаливо наблюдаваше мъжа зад волана.

Котън Малоун беше точно такъв, какъвто си го представяше — твърд, решителен, реагиращ на всяка ситуация по подходящия начин. Дори физически отговаряше на описанието, което беше получил: висок, русокос и с хладна усмивка, която не разкриваше никакви емоции. Бяха го информирали за 12-те години стаж като специален агент в Министерството на правосъдието, за дипломата му на юрист от Джорджтаунския университет, за невероятната му памет и любовта му към книгите. Но преди броени минути Колинс беше станал свидетел на нещо, за което никой не можеше да го предупреди. А именно за куража и самообладанието, с които този човек беше действал под пряк обстрел.

— Кой си ти? — попита Малоун.

Колинс си даваше сметка, че трябва да отговори честно на въпроса. Ясно усещаше подозрението на Малоун, което беше напълно основателно. Как другояче да реагира на някакъв непознат, който прониква с взлом в къщата му, а после там се появяват и други въоръжени мъже?

— Аз съм агент на Сикрет Сървис — отвърна той. — Или поне бях допреди няколко дни. Подозирам, че вече съм уволнен.

— Защо?

— Защото никой от преките ми шефове не пожела да ме изслуша. Опитах се няколко пъти, но без успех.

— За разлика от Хенрик?

— Вие откъде… — започна Колинс, но после се овладя и млъкна.

— Някои хора спасяват бездомни животни, а хобито на Хенрик е да спасява хора. Защо търсиш помощта му?

— Кой казва, че я търся?

— Спокойно, не се притеснявай. Някога и аз бях едно от бездомните животни.

— Бих казал, че той се нуждае от помощ — добави Колинс. — Защото ме потърси.

Малоун включи на пета и маздата се стрелна по магистралата, която следваше бреговата ивица на протока Йоресунд.

— Никога не съм работил като охрана на Белия дом — пожела да уточни Колинс. — Бях служител в Отдела за валутно-финансови измами.

Винаги беше гледал с насмешка на холивудския стереотип агенти с тъмни костюми, слънчеви очила и миниатюрни слушалки в ухото, които обграждаха президента. Повечето служители на Сикрет Сървис работеха на бюро и главната им задача беше да охраняват американската финансова система. Именно такава била първоначалната идея за създаването на службата, появила се на бял свят още по време на Гражданската война, за да се бори с фалшификаторите на пари. Едва след убийството на Уилям Маккинли трийсет и пет години по-късно тя бе поела и отговорността за охраната на президентите.