Стив Берри - Парижка вендета

Той си наля два пръста ром и седна на канапето срещу корсиканеца. Разделяше ги ниска масичка с дървени крака и стъклен плот. После взе книгата, разтвори я и продължи:

— А сега искам помощта ви, за да решим този малък ребус.

— Ако можех, отдавна щях да го направя.

Ашби се усмихна.

— Четох някъде, че когато Наполеон станал император, първата му работа била да изхвърли всички корсиканци от администрацията на острова. Смятал, че не може да им има доверие.

— Наполеон също е бил корсиканец.

— Точно така, но вие сте лъжец , господине. Прекрасно знаете как да решите този ребус и аз ви моля да започваме.

Корсиканецът опразни чашата си.

— Не биваше да се захващам с вас — каза той.

— Но харесвате парите ми, нали? — сви рамене Ашби. — Аз също не би трябвало да се занимавам с вас.

— Направихте опит да ме убиете горе на кулата!

— Не — усмихна се Ашби. — Просто исках да привлека цялото ви внимание.

Корсиканецът не беше впечатлен.

— Дойдохте при мен, защото знаехте, че само аз мога да ви дам отговорите — каза той.

— Сега е времето да го направите.

През последните две години беше изследвал всички възможни версии, разпитвайки малцината косвени свидетели, които все още бяха живи. В резултат бе научил само едно: никой всъщност не беше сигурен, че златото на Ромел изобщо съществува. Историите за транспортирането му от Африка към Германия изобилстваха с пропуски и противоречия. Според най-достоверната от тях всичко започнало в тунизийското градче Габес, на около сто и петдесет километра от либийската граница. Там бил разквартирован щабът на Африканския корпус. Германците съобщили на трите хиляди евреи, населяващи градчето, че ще пощадят живота им срещу „шейсет центнера злато“. Евреите получили четирийсет и осем часа за събиране на откупа. Златото било натоварено в шест дървени сандъка, които отплавали с кораб за Италия. Там Гестапо поело нещата в свои ръце. Четирима войници получили заповед да придружат съкровището до Корсика. Никой не знаел какво точно съдържат сандъците, но евреите в Габес и околностите му били доста богати. Местната синагога била място за поклонение в продължение на стотици години и получавала щедри дарения — най-вече скъпоценности.

Дали там е имало злато? Никой не можеше да каже. Въпреки това, получило прозвището „Златото на Ромел“, то бе и е смятано за едно от най-значителните съкровища, останали от времето на Втората световна война.

Корсиканецът протегна празната си чаша и Ашби се надигна да я напълни. Стори го щедро, кехлибарената течност стигна почти до ръба.

Гостът отпи една солидна глътка.

— Зная за шифъра — промърмори Ашби. — Наистина гениален и изключително удобен за тайни послания. Доколкото ми е известно, го наричат „Възелът на маврите“…

За откривател на шифъра се смяташе Паскал Паоли, борец за независимостта на Корсика от XVIII век, днес национален герой. Той открил начин за тайна и сигурна комуникация със сподвижниците си, адаптирайки метода на маврите, които в продължение на векове подлагали острова на пиратските си набези.

— За целта са нужни две еднакви книги — поясни Ашби. — Едната остава при вас, а другата отива при лицето, с което искате да комуникирате. От вашата подбирате точните думи на посланието, които са кодирани с цифри. Те отбелязват номерата на съответните страници, редове и думи. Сами по себе си цифрите не означават нищо, ако не притежавате подходящата книга.

Ашби остави чашата си на масата, извади от джоба си лист хартия и го сложи върху стъкления плот.

— Тук са цифрите, които ви предадох при последната ни среща.

Пленникът му придърпа листчето.

— Нищо не ми говорят — каза корсиканецът.

— Стига вече! — поклати глава Ашби. — Крайно време е да прекратите тези игри. Прекрасно знаете, че това са координатите на скритото злато.

— Тази вечер проявявате към мен пълно неуважение, лорд Ашби! — най-сетне избухна корсиканецът. — Провесихте ме надолу с главата от онази кула, нарекохте ме лъжец, а после заявихте, че Густав също ви е излъгал! Да, аз разполагах с тази книга. Но цифрите, които лежат пред мен, нямат нищо общо с нея. В момента пътуваме към място, което не си направихте труда да споменете пред мен. Ромът ви е отличен, яхтата ви е страхотна, но въпреки това аз настоявам за обяснение!

През целия си съзнателен живот Ашби беше издирвал съкровища. Въпреки традициите в семейството си той предпочиташе приключението пред финансовите операции със сигурна печалба. Често се случваше да открие отговорите с цената на върховни усилия. Понякога плащаше на информатори, а понякога — както в сегашния случай — просто попадаше на верния отговор.