Стив Берри - Парижка вендета

— Къде? — попита Хенрик.

— Югоизточният квадрат, близо до бреговата ивица. Двама нарушители, които се насочват насам.

— Не си длъжен да го правиш — обади се с тих глас Торвалдсен.

— Трябва да се приготвим.

Възрастният мъж се усмихна. Беше доволен, че старият му приятел не може да го види. През последните две години се беше борил с противоречиви чувства, бе участвал в проекти и каузи, които само временно му позволяваха да забрави гнева и болката, които се бяха превърнали в постоянни негови спътници.

— Нещо от Сам? — попита той.

— Нищо след последното му обаждане. Но Малоун звъня два пъти. Не вдигнах, както ми нареди.

Което означаваше, че Малоун е направил точно онова, което очакваше от него. Беше подготвил капана с изключително внимание. А сега възнамеряваше да го щракне с нужната прецизност.

— Време е да посрещнем гостите — каза Торвалдсен и протегна ръка към карабината.

Елиза се наведе напред, за да привлече вниманието на Робърт Мастрояни.

— Между 1689-а и 1815-а Англия води войни в продължение на шейсет и три години. Това означава една година сражения на всеки две, които обаче се използват главно за подготовка на следващата война. Можеш ли да си представиш за какви разходи става въпрос? И това съвсем не е изключение. По онова време цяла Европа живее на бойни начала.

— Искаш да кажеш, че много хора са трупали печалби от това състояние на нещата — отбеляза Мастрояни.

— Точно така. Няма значение кой печели и кой губи, защото правителствата на воюващите страни затъват в дългове, а финансистите получават още по-големи привилегии. Днес същото правят фармацевтичните компании. Лекуват само симптомите, но не и болестта. И трупат огромни печалби.

Мастрояни довърши шоколадовата торта.

— Аз притежавам акции в три от най-големите фармацевтични концерна — каза той.

— Следователно си наясно, че говоря истината.

Тя не сваляше предизвикателния си поглед от лицето му. Мастрояни го издържа, без да мигне, но явно реши да не се конфронтира с нея.

— Тортата беше великолепна — обади се най-сетне той. — Жалко, че свърши.

— Донесла съм ти още едно парче.

— Е, това вече е подкуп.

— Искам да участваш в предстоящите събития.

— Защо?

— Хората като теб са рядка стока. Разполагаш с голямо богатство, власт и влияние. Притежаваш интелект и изобретателен ум. Със сигурност както и на всички нас ти е писнало да споделяш отличните си резултати с алчните и некомпетентни правителства.

— Какво предстои да се случи, Елиза? Посвети ме в тайнството.

Но тя не можеше да стигне толкова далеч. Все още не.

— Нека ти отговоря чрез още някои интересни подробности за Наполеон. Знаеш ли много за него?

— Знам, че е бил нисък. Носел е смешна шапка, а едната му ръка винаги е била скрита под палтото.

— Знаеш ли, че за него за написани повече книги, отколкото за всяка друга историческа личност? С изключение може би на Исус Христос.

— Не знаех, че проявяваш интерес към историята.

— А пък аз не допусках, че можеш да бъдеш такъв инат.

Тя познаваше Мастрояни от няколко години, но не като приятел, а само като бизнес партньор. Той беше собственик на най-големия завод за алуминий в света, имаше силни позиции в автомобилостроенето, авиационната промишленост и, както сам беше отбелязал, във фармацевтиката.

— Омръзна ми да ме притискат — промърмори той. — Особено пък жена, която иска нещо, но не ми казва какво и защо.

Елиза реши, че също може да подмине казаното без коментар.

— Харесва ми написаното от Флобер: Историята е предсказание, обърнато към миналото — подхвърли тя.

— Тези думи могат да принадлежат само на французин — усмихна се Мастрояни. — Винаги съм се дразнил от начина, по който французите решавате всичките си конфликти на вчерашното бойно поле. Сякаш точните отговори се крият единствено в славното минало.

— Понякога се дразни и моята корсиканска половина — кимна Елиза. — Но едно от вчерашните бойни полета наистина предлага поуки.

— В такъв случай ми разкажи за Наполеон — въздъхна той.

Тя продължи само защото упоритият италианец беше идеалният кандидат за член на клуба. Никога не би позволила гордостта й да попречи на внимателното планиране.

— Наполеон изградил невиждана от римско време империя. Седемдесет милиона души били под едноличната му власт. Приемал с еднаква лекота миризмата и на барут, и на пергамент. Фактически сам се провъзгласил за император. Представяш ли си? Едва трийсет и пет годишен, той пренебрегнал папата и сложил на главата си императорската корона. — Елиза направи многозначителна пауза. — Но въпреки невероятното си его Наполеон изградил за себе си само два малки мемориала, които вече не съществуват.