Стив Берри - Парижка вендета

Малоун пристъпи към вратата и внимателно завъртя топката на бравата. Резбованата врата безшумно се отвори.

Той надникна в помещението. Различи очертанията на тежките мебели. Подът беше покрит с дебел килим, чийто външен край се намираше най-малко на пет крачки от вратата. Малоун напрегна взор по посока на леглото. Издутината между завивките може би означаваше спящо тяло. Но нещо не беше наред. Вниманието му привлече движение вдясно. На прага се появи неясна фигура.

Светлина заля стаята. Той вдигна ръка да предпази очите си и успя да зърне Торвалдсен с пушка в ръка. Дулото беше насочено в гърдите му.

Миг по-късно от гардероба се появи Джеспър с пистолет в ръка.

Едва сега Малоун забеляза телата. Двама души лежаха на пода зад широкото легло.

— Взеха ме за глупак! — съобщи Торвалдсен.

Малоун не беше особено възхитен от капана. На мишката никога не й е забавно.

— Има ли причини да съм тук? — попита той.

— Беше изчезнал някъде — отвърна Торвалдсен и свали оръжието.

— Лични проблеми.

— Говорих със Стефани и тя ми разказа всичко. Съжалявам, Котън, сигурно е било ужасно.

Малоун оцени загрижеността на приятеля си.

— Всичко е приключено и забравено — увери го той.

Датчанинът се отпусна на леглото и отметна завивките. Отдолу бяха струпани възглавници.

— За съжаление тези неща никога не приключват — въздъхна той.

Малоун посочи труповете.

— Тези ли нападнаха книжарницата ми?

Торвалдсен поклати глава и се извърна към Колинс.

— Добре ли си, Сам?

— Да. Котън ми помогна да се измъкна.

Малоун отбеляза болката в очите на приятеля си.

— Отне ми две години, Котън — прошепна Торвалдсен. — Но най-после успях да открия убийците на сина си.

— Наполеон вярвал във всякакви предсказания и пророчества — продължи разказа си Елиза. — Такива са всички корсиканци. Веднъж баща му казал, че съдбата на всеки е написана на небето . И бил прав.

Мастрояни не изглеждаше впечатлен. Но тя не се отказваше лесно.

— Първата му съпруга Жозефин била креолка от Мартиника, където били популярни вуду и други магии. Преди да напусне острова и да отплава за Франция, тя отишла при пророчица, която й предсказала много неща: че ще се омъжи млада, ще бъде нещастна, а след като овдовее, ще стане по-важна дори от кралицата на Франция. — Елиза замълча, после тихо добави: — Тя се омъжила на петнайсет, страдала много, овдовяла рано, а после станала не кралица, а императрица на Франция.

— Отново типичното за французите връщане към миналото — сви рамене Мастрояни.

— Може би. Майка ми живя според предсказанията в тази книга. Отначало и аз бях като теб, но постепенно се промених.

Тя разтвори тънката книжка.

— Търсят се отговори на трийсет и два въпроса, някои от които са съвсем прости. Ще доживея ли до дълбока старост? Ще се възстанови ли болният? Имам ли врагове и колко са те? Ще получа ли наследство? Но има и други, доста по-сложни. За тях е позволено да си помислиш, преди да ги формулираш, а дори и да промениш някои думи. — Тя плъзна томчето към него. — Избери си един въпрос. Най-добре нещо, на което знаеш отговора. Изпробвай силата му.

Мастрояни сви рамене и развеселено намигна.

— И бездруго няма какво да правиш — подтикна го Елиза.

Той се предаде и започна да разглежда списъка. След известно време показалецът му се спря върху листа.

— Този. Ще имам ли син или дъщеря ?

Тя знаеше, че се беше оженил за трети път преди около година. Съпругата му беше с двайсетина години по-млада от него. Мароканка, ако не грешеше.

— Нямах представа. Бременна ли е?

— Да видим какво ще каже оракулът.

Леко потрепване на веждата издаде подозренията му.

Елиза побърза да му подаде бележник и писалка.

— Начертай няколко вертикални линии на страницата, но да не бъдат по-малко от дванайсет. После можеш да спреш, когато пожелаеш.

Той я погледна странно.

— Така става — увери го тя. Мастрояни се подчини.

— А сега начертай още четири реда вертикални линии, по една на ред, точно под първия. Не мисли, а просто го направи.

— Най-малко дванайсет?

— Не. Колкото пожелаеш.

Очите й проследиха движението на писалката.

— Сега преброй пет реда. Ако се получи чифт, сложи две точки отстрани. Ако е тек — една.