Шила Бьорлинд - Прилив

Оливия осъзна, че Вейле вероятно притежава необходимите качества за продавач, но не и за информатор. Купи едно от списанията му - станаха й две - и се върна в колата.

Тогава той се обади.

Оливия се полута доста. Всъщност живееше съвсем наблизо, кажи-речи на пресечка оттам, и адресът не я затрудни. Бондегатан 25А. Затрудни я складът за отпадъци. Зад врати с железни решетки и кодове. Стилтон й беше казал необходимите цифрови комбинации, но все пак изгуби много време.

Особено когато по средата на циментов коридор срещна мъж с възкъси панталони, широки тиранти и гипсова яка около врата, която не беше мита, откакто са я сложили там. И на всичкото отгоре мъжът носеше чудновати червени очила и изглеждаше подпийнал.

- Накъде си се запътила? Библан е тук!

- Библан?

- Днес пере тя. Не й се пречкай, че ще те пъхне в центрофугата!

- Търся склада за боклук.

- Ще спиш ли там?

- Не.

- Добре. Защото напръсках с миша отрова.

- Има ли мишки в склада за боклук?

- По-скоро приличат на бобри. Зверове по половин метър. Не е място за млада дама като теб.

- Къде е складът?

- Ей там!

Гипсовата яка посочи дъното на коридора. Оливия мина край него и тръгна към плъховете.

- Има ли плъхове тук?

Тя зададе въпроса още щом Стилтон открехна тежката стоманена врата.

- Не.

Той изчезна в мрака. Оливия отвори вратата малко по-широко и влезе след него.

- Затвори я.

Оливия се поколеба. Все пак вратата беше спасителният й изход. Но я затвори. Тогава долови миризмата. Миризма, която е спестена на някои складове за боклук, защото вентилационната им система работи както трябва. Тук не работеше.

Миризмата беше страховита.

Оливия закри с длан носа и устата си и се опита да приспособи зрението си към тъмнината. Не беше пълен мрак; по средата на помещението гореше декоративна свещичка. С нейна помощ виждаше силуета на Стилтон до стената. Той седеше върху циментовия под.

- Свещта отмерва времето ти.

- Времето ми?

- Докато угасне.

Гласът на Стилтон звучеше спокойно и делово. Беше решил да се държи добре. Оливия бе решила да получи отговори на въпросите си.

После да си тръгне.

И повече да не доближава Том Стилтон.

Миризливото сирене.

- Хм... добре... въпросите ми за...

- Жената на брега не беше упоена. Количеството рохипнол в тялото й беше достатъчно да я успокои, но не и да я упои. Тоест била е в съзнание, когато са я заровили. Открихме само палтото й. Предположихме, че извършителят е отнесъл другите дрехи, но в тъмното е пропуснал палтото. В палтото открихме само една-единствена ценна вещ - обеца.

- Не пишеше за нея в...

- Взехме кръвна проба от плода. По-късно я изпратихме в Англия за ДНК анализ за определяне на бащинство, ако някой се появи. Никой не се появи. Не бяхме сигурни дали на брега е имало само трима души освен жертвата. Свидетелят - деветгодишен и уплашен - наблюдавал сцената от стотина метра в мрака, но нямахме на какво друго да разчитаме. По време на разследването не успяхме да потвърдим информацията му. Предположихме, че жената е с латиноамерикански произход, но и това не успяхме да потвърдим. Уве Гардман живееше близо до брега. Изтичал вкъщи при родителите си и след около четиресет и пет минути пристигнала въздушната линейка. Други въпроси?

Оливия се взря към Стилтон в тъмнината. Свещичката потрепна леко. Той беше отговорил на всички въпроси, които бе изредила на един дъх по телефона, в реда, по който ги бе задала. Кой, да му се не види, беше този човек?

Постара се обаче да се съсредоточи.

- Защо обецата беше ценна?

- Защото ушите на жертвата не бяха пробити.

- А обецата беше за дупки?

- Да. Приключи ли?

- Не. Бих искала да разбера какви версии имахте?

- Много.

- Например?

- Наркотици - че жената е била куриер на картел, който по онова време действаше по западното крайбрежие, но нещо се е объркало по време на доставката. Разпитахме наркоман, пребивавал на острова преди убийството, но не стигнахме доникъде. Незаконна имиграция - че жената не е успяла да плати на трафикантите. Или е била проститутка, избягала е от сводника си и са я убили. Не открихме доказателства за нито една версия. Най-голямата спънка беше, че не установихме самоличността на жената.

- И никой не я обяви за изчезнала?

- Да.

- Но детето е имало баща!

- Да, но той може би не е знаел за него. За детето. Или е бил един от извършителите.

Тази идея не беше хрумнала на Оливия.

- Имаше ли версия за секта? - попита тя.