Шила Бьорлинд - Прилив

Младежка агресия?

Предизвикана от телевизионната програма?

Първо се върна вкъщи, позамаяна от болкоуспокояващите. После огледа всички стаи и видя, че нищо не е откраднато. Вандалщина.

Тръгна към полицейското управление в Солна.

По пътя се упрекна мислено, че не е изтрила адреса си от Ениро. С оглед на работата си не биваше да предоставя лична информация.

Трябваше да я премахне веднага.

Над Стокхолм се спускаше здрач. Колите по улиците бяха оредели. Два-три часа по-рано хората бяха напуснали просторните офиси на Свеавеген. Единственият човек там се намираше в директорския кабинет на последния етаж. Бертил Магнусон. Опитваше се да се успокои с питие. Уиски. Недобър начин в дългосрочен план, но временно и в умерени количества вършеше работа. Скоро щеше да се прибере вкъщи и знаеше, че радарът на Лин е включен. Щеше да захапе при най-дребното отклонение от нормалното.

Не, не да захапе - беше несправедлив. Тя не беше такава. Хората хапеха в другия му свят. Всъщност по-точно бе да се каже, че забиват нож. Отляво или отдясно - никога не се знаеше откъде ще дойде ударът. Не вземаха пленници и бяха готови да убиват, ако така ще постигнат целта си. Това бе част от бизнес средата му. Понякога убиваш дори когато не искаш, но нямаш избор. Както бе направил той - косвено. За съжаление случаят не беше съвсем непромокаем. Един човек беше изтекъл.

Нилс Венд.

Бертил Магнусон отпи голяма глътка, запали пурета и погледът му се зарея над Свеавеген. Към гробището около църквата „Адолф Фредрик“. Замисли се за своята смърт. В американско списание бе прочел, че днес се предлагат ковчези с климатици. Интересно. Идеята за ковчег с климатик му допадаше, вероятно и с вграден масажен уред, за да поддържа трупа в добро състояние? Усмихна се.

Но гробът?

Къде щеше да бъде? Имаха семеен гроб в Нора, но не искаше да отиде там. Искаше собствено място. Гробница. Мавзолей на един от най-великите шведски индустриалци.

Или като семейство Валенбери. Тайни гробове в семейното имение. Той се бе издигнал по-скоро благодарение на собствените си способности. Макар баща му и чичо му да бяха помогнали в някои отношения, всъщност дължеше всичко на себе си.

Той беше Бертил Магнусон.

Уискито изпълни задачата си.

Издигна го там, където заслужаваше да бъде.

Да, просто трябваше да се разправи с тази отрепка Нилс.

Оливия си бе купила индийска храна от „Шанти“. Храна за вкъщи, но вкусна, бърза и добре подправена. След вечерята подремна малко на дивана. С Елвис, настанен върху корема й. После въртележката в ума й пак се завъртя. Започна да обмисля срещата в склада за боклук. Някой ден ще разкажа на мама, зарече се. За разговора в подземието, където по пода шареха плъхове колкото бобри, и за миризмата. Декор, подходящ за филм от... Не успя да се сети за добро сравнение и се върна отново към сцената.

След като преповтори наум всяка дума, един момент се открои. Когато сподели с него хипотезата си за Джаки Берилунд и го попита дали е обмислял подобна версия. Тогава в диалога беше настъпила кратка пауза. Тишина, доста секунди по-дълга отпреди. Стилтон не бе казал нищо веднага. За разлика от друг път бе замълчал.

Въображението на Оливия се включи.

Защо бе замълчал?

Защото наистина имаше нещо около Джаки!

Оливия бутна обидения Елвис на пода и взе папката, която Ева Карлсен й беше дала. Наближаваше девет наистина, но беше лято, още не се бе стъмнило и винаги можеше да се извини.

- Извинявай, че те безпокоя толкова късно.

- Няма нищо. Заповядай.

- Благодаря.

Ева подкани Оливия с ръка да влезе в антрето. Тя й подаде папката и в същия момент забеляза превръзката на главата й.

- Олеле. Какво е станало?

- Влязоха с взлом в къщата ми, удариха ме и тъкмо се прибрах от болницата, полицията и прочее.

- О! Съжалявам! Тогава няма да...

- Не се безпокой, вече се чувствам добре.

- Но как така? Взлом? Тук?

- Да.

Ева влезе в дневната, последвана от Оливия. Две ниски лампи хвърляха топла светлина върху дивана и фотьойлите. Почти всички поражения от взлома бяха разчистени. Ева махна към фотьойл и Оливия седна.

- Какво са откраднали?

- Нищо.

- Така ли? Но защо тогава...

- Мисля, че са искали да ме изплашат.

- Заради това, което пишеш ли?

- Да.

- За онези, които пребиват бездомни?

- Убиват. Жената от караваната е умряла.

- Разбрах.

- Ще видим дали ще пуснат записа в „Трашкик“. Искаш ли нещо? Варя кафе - усмихна се Ева.