Шила Бьорлинд - Прилив

Не след дълго първият автомобил спря до Увете и прозорецът се спусна. Уредиха формалностите, Увете влезе в колата и пропъди всяка мисъл за Аке. Сега той играеше футбол. Забавляваше се. Скоро щеше да получи нови бутонки. Тя затвори вратата на колата.

Наближаваше седем, когато Оливия влезе в апартамента си. Елвис лежеше изтегнат като плейбой върху рогозката в антрето. Разпери лапи, готов за ласки. Оливия го вдигна и зарови лице в меката козина на любимата си котка. Миришеше едва доловимо на храната, с която бе закусил сутринта. Отпусна се върху рамото й - любимото му място - и задъвка леко косата й.

С котката на рамо тя извади студен сок от хладилника и седна до кухненската маса. По целия път към къщи бе обмисляла преживелицата със Стилтон. Най-сетне го беше открила и той се бе оказал бездомник. Добре. Сигурно имаше причини за това и те не я засягаха. Той обаче беше важен източник на информация за убийството на Нордкостер. Абсолютно незаинтересуван източник очевидно, но...? Можеше да се откаже от проекта, разбира се, не беше задължителен, ала не бе устроена така.

Точно обратното.

За нея и за свръхактивното й въображение срещата със Стилтон бе придала ново измерение на случая. Имаше ли връзка между него и превъплъщението на блестящия главен инспектор Стилтон в развалина? Дали преди шест години той се бе натъкнал на нещо, принудило го да напусне полицията? Макар да се водеше, че е напуснал по лични причини?

- Не само.

Оке Густафсон бе изплюл камъчето, когато тя му се обади и го попритисна.

- Какво друго възникна тогава?

- Разногласия относно разследването.

- На убийството в Нордкостер?

- Не знам. По онова време постъпих в колежа. Някой просто го спомена мимоходом.

- Значи и това е причина да напусне?

- Вероятно.

Въображението на Оливия не се нуждаеше от повече. „Вероятно.“ Напуснал е полицията заради конфликт, породен от крайбрежния случай? Или от друг случай, свързан с него? С какво се бе занимавал Стилтон, преди да напусне? Дали ще успее да разбере?

Взе решение. Нямаше да се откаже от Стилтон. Щеше да се добере до него на всяка цена. Или по-точно - да отиде до издателския офис на „Местоположение Стокхолм“ и да разбере всичко възможно за Стилтон.

После да се свърже отново с него.

По-добре подготвена.

Срещнаха се отново на каменните стъпала. Беше късно - минаваше един след полунощ. Стилтон слизаше за четвърти път, а Норката се изкачваше.

Срещнаха се на втората площадка.

- Здрасти.

- Зъбобол?

- Седни.

Стилтон посочи стъпало. Норката реагира веднага. И на доста острия тон, и на факта, че Стилтон не отмина без повече приказки. Да говорят ли искаше? Норката погледна стъпалото, което Стилтон бе посочил, и се запита преди колко ли време тук се е приземило последното кучешко лайно. Седна. Стилтон седна до него. Толкова близо, че Норката, ще не ще, долови не особено приятна миризма на боклук и амоняк.

И на много пот.

- Как си, Том? - попита той с писклив глас.

- Убиха Вера.

- Жената в караваната?

- Да.

- Познаваше ли я?

- Да.

- Знаеш ли кой го е направил?

- Не. А ти?

- Защо да знам?

- Навремето разбираше дълго преди другите кога се мъти нещо гадно. Да не би да си изгубил форма?

За подобна забележка на теория всеки с изключение на Стилтон би получил удар с чело и счупен нос. С изключение на Стилтон. Затова Норката просто преглътна и погледна високия миризлив бездомник. Преди години ролите определено бяха разменени. Норката се намираше далеч по-надолу в социалната скала, а Стилтон - забележимо по-нагоре.

Сега нещата бяха такива, каквито бяха. Норката подръпна конската си опашка.

- Искаш ли помощ?

- Да - каза Стилтон.

- Добре. И какво ще направиш? Ако ги спипаш?

- Ще им предам поздрави от Вера.

Стилтон се изправи. Две стъпала по-надолу се обърна и погледна назад.

- Ще идвам тук нощем. Горе-долу по това време. Дръж ме в течение.

Продължи надолу. Норката остана седнал. И доста изненадан. Имаше нещо ново у Стилтон, някаква промяна в движенията, в погледа му.

Той отново бе неотклонен.

Както преди.

През последните години се изплъзваше, щом се опиташ да го уловиш. Сега очите му се втренчиха право в очите на Норката и не се отклониха нито на милиметьр.

Йеле гледаше като Том Стилтон.

Какво се бе случило?

Стилтон беше доволен от срещата на каменните стълби. Познаваше Норката и способностите му. Един от малкото му таланти бе да измъква информация. Забележка тук, дочут разговор там; винаги в движение в абсолютно различни кръгове, където събира парченца и ги свързва в картина. Име. Събитие. При различни обстоятелства от него би излязъл блестящ анализатор на актуални събития.