Шила Бьорлинд - Прилив

Място, където може да умре, когато настъпи моментът.

Сега отиваше натам.

Телевизионният екран беше на стената на оскъдно мебелирана стая. Доста широк екран. Сега четиресет и два инчов екран може да се купи на безценица. Особено ако не придиряш откъде го купуваш. Така този телевизор се бе озовал тук, където го гледаха двамата младежи с якета с качулки. Единият превключваше трескаво каналите. Внезапно другият посочи.

- Хей! Гледай!

На екрана се виждаше мъж, когото бомбардират с ритници.

- Човече! Това е онзи от парка! Нашият филм, мамка му!

Няколко секунди по-късно се появи водеща и представи актуална програма, сменила друга в последния момент.

- Видяхте кратък откъс от спорните видеозаписи с насилнически сцени, разпространени в сайта „Трашкик“. След малко ще обсъдим темата в студиото.

Махна с ръка към кулисите.

- Гостува ни известна журналистка, която от години пише за значими социални проблеми: наркотици, бизнес с компаньонки, трафик на хора... Сега тя подготвя поредица от статии за насилието и младежите. Ева Карлсен!

В студиото влезе жена, облечена в черни джинси, черно яке и бяла тениска отдолу. Русата й коса бе прибрана във висока опашка, а практично високите й обувки носеха тяло в добра физическа форма. Наближаваше петдесетте и знаеше какво прави. Без никакво усилие създаваше усещане за авторитетно присъствие.

Карлсен седна на фотьойла в студиото.

- Добре дошла. Преди няколко години написа книга, привлякла вниманието на обществеността. Разглеждаше въпроса за бизнеса с компаньонки в Швеция, като „ компаньонка “ всъщност е евфемизъм за луксозна проститутка. Сега се съсредоточаваш върху младежкото насилие. Ето как представяш новата си поредица статии...

Водещата вдигна вестник.

- Мъчителната тревога е майка на злото, а насилието е вик за помощ от дете, изгубило посоката. Безпътицата е почвата, подхранваща безпричинното младежко насилие, на което сме свидетели днес. Тревогата се задълбочава в общество, където не сме необходими.

Водещата остави вестника.

- Силни думи. Наистина ли положението е толкова сериозно?

- Да и не. С думите „ безпричинно младежко насилие “ имам предвид, разбира се, конкретни прояви на насилие, а извършителите са конкретни лица. Не всички млади хора се поддават на агресията, напротив - насилниците са сравнително малобройна група.

- Но всички сме шокирани от записите, показващи как пребиват бездомници. Кои са те? Хората, които го правят?

- Това са малтретирани деца, които никога не са имали възможност да развият чувство за емпатия. Защото светът на възрастните ги е предал. Сега реагират на преживяното и изливат гнева си върху жертви, които смятат за още по-безполезни от тях самите. В този случай - бездомните.

- Що за дивотии, мамка му!

Реагира момчето с тъмнозеленото яке. Приятелят му посегна към дистанционното.

- Чакай! Искам да чуя това!

На екрана водещата поклати леко глава.

- Кой е виновникът тогава? - попита тя.

- Всички ние. Всеки от нас, участвал в създаването на общество, където децата остават толкова далеч от спасителните мрежи, че се превръщат в зверове.

- И как можем да поправим грешката според теб? Поправима ли е изобщо?

- Въпросът е политически. Основният фактор е как обществото използва ресурсите си. Мога да опиша само какво се случва и какъв е резултатът.

- Отблъскващи видеозаписи в интернет?

- И това.

Младежът изключи телевизора. Когато остави дистанционното върху масичката, ръкавът му оголи малка татуировка на китката. Две букви, вписани в кръг: ДБ.

- Как се казва кучката? - попита приятелят му.

- Карлсен. Хайде! Да се омитаме към Орща!

Едуард Хопър би го нарисувал, ако беше жив и беше швед. И ако тази вечер се намираше на изток от Стокхолм в гората до езерото Ярла.

Щеше да нарисува пейзажа.

Да улови светлината от самотния фенер високо върху метален стълб; щеше да нарисува как мекото жълто сияние озарява дългото безлюдно шосе, асфалта, пустотата, приглушените зелени сенки на дърветата и току до самия предел на светлия ореол - самотна фигура на мъж, слабоват, висок, леко прегърбен, готов да прекрачи в полето от светлина... или не. Би останал доволен от картината.

Или не.

Навярно щеше да се притесни защо моделът му внезапно излиза от шосето и изчезва в гората. И оставя след себе си -разочаровайки живописеца - пуст път.