Шила Бьорлинд - Прилив

Дълга лекция. С паузи за въпроси.

- Мнозина настояват да вземаме повече ДНК проби. Какво мислите вие?

- Мислим, че е правилно. В Англия вземат ДНК проби дори при кражби с взлом и в резултат разполагат с огромна ДНК база.

- А защо ние не го правим?

Улф зададе въпроса. Както винаги.

- Проблемът, ако го разглеждаме като проблем, са законите ни за личната неприкосновеност. Не ни позволяват да събираме такива данни.

- Защото?

- Лична неприкосновеност.

Продължиха в същия дух още два часа. Когато подхванаха темата за най-модерните методи за генетичен анализ, Оливия наостри слух. Дори зададе въпрос и Улф отбеляза събитието с лека усмивка.

- Може ли да се установи бащинство по ДНК от зародиш?

- Да.

Лесен отговор, дошъл от червенокоса лекторка в синкаво-сива рокля със семпла кройка. Още щом я представиха, жената привлече вниманието на Оливия.

Казваше се Мариане Боглунд - криминолог в Националната лаборатория.

Лампичката светна след секунди и Оливия си каза „уха!“. Тази жена беше бившата съпруга на Том Стилтон.

Сега стоеше на крачка от подиума.

Оливия се почуди дали да рискува. Предишния ден бе проверила адреса, даден за Стилтонови. Там вече не живееха никакви Стилтонови.

Реши да рискува.

В два и четвърт лекцията приключи. Оливия забеляза как Мариане Боглунд последва курсовия й ръководител Оке Густафсон и влезе в кабинета му. Сега стоеше в коридора и чакаше.

И чакаше.

Да почука ли на вратата? Няма ли да е малко нахално? Ами ако правят секс вътре?

Почука на вратата.

- Да.

Оливия отвори вратата, извини се за безпокойството и помоли да поговори минута-две с Мариане Боглунд.

- Един момент - каза Оке.

Оливия кимна и затвори вратата. Не правеха секс. Как изобщо й щукна? Твърде много филми? Или защото Боглунд бе неоспоримо привлекателна жена, а Оке Густафсон имаше такива вежди?

Мариане Боглунд излезе и протегна ръка.

- Как да ви помогна?

Ръката й беше стегната и суха, погледът - съвършено резервиран. Очевидно не живееше в обсега на чувствата си. Оливия веднага съжали, че е така.

- Опитвам се да се свържа с Том Стилтон - каза тя.

Нито звук. Никакви чувства.

- Не откривам адреса му, никой няма представа къде е. Знаете ли как бих могла да се свържа с него?

- Не.

- В чужбина ли се е преместил?

- Нямам представа.

Оливия кимна леко, благодари кратко, обърна се и се отдалечи по коридора. Мариане остана там, където беше. Проследи с поглед младата жена. Внезапно тръгна след нея. След няколко крачки спря.

Отговорът на Мариане Боглунд се търкаляше в главата на Оливия. Вече го беше чувала от неколцина. Очевидно ефикасен отговор. Поне по отношение на Стилтон. Чувстваше се доста обезсърчена.

И разкаяна, че се държи зле.

Нахлуваше в личното пространство на хората, разбираше го. Когато спомена името на Стилтон, по лицето на Боглунд определено пробяга сянка. И тази сянка изобщо не беше нейна работа.

Да му се не види! Какво я прихваща?

- Какво те прихвана?

Не беше вътрешният й глас, а Улф, разбира се. Настигна я по пътя към колата й и се усмихна.

- Мм... моля?

- ДНК на зародиш? Що за въпрос?

- Просто полюбопитствах.

- Случаят на Нордкостер?

- Да.

- Какво представлява?

- Убийство.

- Събрах две и две, Оливия.

И сега тя няма да каже нищо повече, помисли си Улф, както обикновено.

- Защо си толкова потайна?

- Аз ли?

- Да.

Оливия се изненада. И от личното естество на въпроса, и от неловката ситуация. Какво иска да каже? Потайна?

- Какво искаш да кажеш?

- Винаги се измъкваш по един или друг начин. Намираш извинение или...

- За бирата ли имаш предвид?

- И за нея, и за всичко. Задаваш въпроси, получаваш отговори и тръгваш нанякъде.

- Така ли?

Какви ги говори? Въпрос, отговор и си тръгва?

- Е, такава съм си, предполагам.

- Очевидно.

Сега Оливия можеше да включи на автопилот и да потегли, но внезапно се замисли за Молин-старши. Улф беше син на един от най-високопоставените криминалисти в страната - Оскар Молин. Не че го винеше. Отначало се дразнеше малко. Не разбираше точно защо. Вероятно подозираше, че Улф има известно предимство пред останалите в курса. Глупав довод, разбира се. Той трябваше да прави същото като тях и да получава оценки като тях. А и у дома вероятно го подлагаха на по-силен натиск. Естествено, вероятно щеше да разполага с повече възможности да се издигне. С баща, който да му помага да прескача по-високите прагове.