Шила Бьорлинд - Прилив

Недей да важничиш, помисли си Оливия и се почувства поставена на мястото си от снизходителния му тон.

Недостъпен?

- Какво значи недостъпен?

Оливия следваше Брост на две крачки разстояние. Той свърна в закусвалнята като робот, сложи храна и бира върху поднос и намери свободна маса, без да губи инерция. После се съсредоточи върху обяда си. Оливия седна срещу него.

Бързо разбра, че този мъж трябва да погълне нещо питателно - моментално. Протеини, калории, захар. Проблемът очевидно беше сериозен.

Зачака, преди да произнесе репликата си.

Не се наложи да чака дълго. Брост се справи с храната с впечатляваща скорост и се облегна назад с едва прикрито оригване.

- Какво значи „недостъпен“ случай? - попита отново тя.

- Значи, че нямаме основания да подновим разследването - каза Брост.

- Защо?

- Какви познания имаш по въпроса?

- Уча трети семестър в Полицейския колеж.

- С други думи, не знаеш много.

Но го каза с усмивка. Беше се погрижил за телесните си нужди. Сега можеше да си позволи кратък разговор. Току-виж я убедил да го почерпи с ментова бисквитка към кафето му.

- За да подновим разследване, основното изискване е да разполагаме с нещо, което преди не сме използвали.

- ДНК? Географски анализ? Нови свидетелски показания?

Е, знае това-онова, помисли си Брост.

- Да, такива неща. Или нови улики, пропуснати при предишното разследване.

- Но нямате такива за случая на Нордкостер?

- Нямаме.

Брост се усмихна великодушно. Оливия му се усмихна в отговор.

- Искате ли да ви взема кафе? - попита тя.

- Да, моля.

- Нещо към него?

- Ментова бисквитка би било чудесно.

Оливия се върна бързо. Въпросът напираше на езика й.

- Том Стилтон е отговарял за случая, нали? - зададе го, преди кафето да заеме мястото си върху масата.

- Да.

- Знаете ли как да се свържа с него?

- Вече не работи в полицията. Напусна отдавна.

- Знам, но още ли е в Стокхолм?

- Нямам представа. Носеха се слухове, че ще се мести в чужбина.

- О... гадост... значи трудно ще го открия.

- Да.

- Защо напусна? Не беше толкова стар, нали?

- Не беше.

Оливия забеляза как Брост разбърква кафето си с очевидно нежелание да срещне погледа й.

- Защо напусна тогава?

- Лични причини.

Трябва да спра тук, помисли си Оливия. Личните причини не й влизаха в работата. Нямаха никаква връзка с проекта.

Оливия обаче си беше Оливия.

- Вкусна ли беше ментовата бисквитка?

- Много.

- Какви бяха личните причини?

- Не знаеш ли какво значи „лични“?

Ментовата бисквитка явно не е била чак толкова вкусна, помисли си тя.

Оливия излезе от полицейската централа на Полхемсгатан. Кипеше от раздразнение. Не обичаше да се сблъсква с тухлени стени. Влезе в колата, извади лаптопа, отвори сайт за търсене и написа „Том Стилтон“.

Появиха се няколко статии. Всички имаха връзка с полицията. Освен една. Съобщение за пожар на нефтена платформа край норвежкия бряг през 1975. Млад швед спасил живота на трима норвежки работници. Героят се казваше Том Стилтон, на двайсет и една години. Оливия запази документа. После започна да търси Том Стилтон във всички директории. Нямаше го в Eniro - националния онлайн адресен регистър. Не откри резултати и в други сайтове. Дори в Birthday.se. Провери наслуки и в националния регистър за превозни средства. Същото.

Човекът не съществуваше.

Дали се е преместил в чужбина? Както спомена Брост. Дали не е някъде в Тайланд? Пие коктейли и разказва детективските си подвизи на подпийнали кокетки? Или не. Може би е имал други наклонности?

Хомосексуални?

Не, едва ли.

Поне не в добрите стари времена. Десет години бил женен за Мариане Боглунд - криминолог координатор. Оливия най-сетне бе открила Стилтон в брачния регистър на данъчната служба.

Имаше го в списъка.

С адрес, но без телефонен номер.

Записа си адреса.

Почти от другата страна на света в малко крайбрежно бунгало в Коста Рика възрастен мъж си лакираше ноктите с прозрачен лак. Седеше на верандата на неповторима къща. Казваше се Боскес Родригес. От мястото си виждаше океанът, който се ширеше от едната страна. От другата тропическата гора се катереше по планински склон. От появата си на белия свят бе живял тук, на това място, в тази забележителна къща. Навремето го наричаха „стария барман от Кубая“. Днес не знаеше как го наричат. Рядко ходеше в Санта Тереза, където се намираше някогашният му бар. Според него мястото бе изгубило душата си. Вероятно заради сърфистите и ордите туристи, които вдигаха цените на всичко възможно.