Питер Свенсон - Момичето с часовник вместо сърце

— Не е тук.

Джордж се обърна. Беше нисък, слабоват мъж с панталони от костюм и скъпа копринена риза, каквато не се вижда често в Масачузетс. По лицето му имаше усмивка, която говореше за неприязън.

— Кой не е тук? — попита Джордж.

Усмивката на мъжа се разшири и той изкачи няколко стъпала към Джордж.

— Наистина? — каза той. Зъбите му бяха сивкавоморави, сякаш на закуска беше препил с червено вино.

— Вие кого търсите? — попита Джордж с надеждата да му прехвърли топката. Мъжът беше доста дребен, но нещо в начина, по който се държеше, накара Джордж да се отдръпне почти физически. Напомняше му за питбул, от ония, които обикновено виждаме с намордник, опъващи каишката си.

— Търсех Джейн — отвърна Питбула, сякаш им беше обща приятелка. — Отседнала е в тази къща. А ти какво правиш тук?

— Търговец съм — каза Джордж. Той слезе по стъпалата, така че двамата да са на едно ниво. Питбула беше поне трийсет сантиметра по-нисък от Джордж, ако не и повече.

— Какво продаваш? — попита той.

— Радвам се, че попита. Продавам вечен живот. — Джордж протегна ръка да се ръкува с Питбула, съзнавайки че дланите му започват да се потят, но искаше поне привидно да покаже, че не познава Лиана/Джейн и че не се бои особено да остане насаме в тъмните гори с човек, който като че можеше пътьом да отнесе Джордж, все едно отнася някакъв пешкир от гардероб в съблекалня.

Ръкуваха се. Джордж не се изненада, че ръката на непознатия беше суха и студена при допир. Понечи да я пусне, но мъжът го държеше, забивайки палец отгоре на ръката му, така че да няма друг избор, освен да опъне пръсти. Питбула стискаше здраво, почти сплесквайки едно до друго кокалчетата на Джордж.

— Боже мой! — извика Джордж и опита да издърпа ръката си.

— Не мърдай — каза Питбула със самодоволна усмивка и Джордж се подчини. От начина, по който стискаше ръката му, беше ясно, че още малко и кокалчетата му ще се пръснат като камъни в каменотрошачка.

— Не знам за кого ме мислиш…

— Шшшшт… Недей! Ще те питам само веднъж, така че ми дай точен отговор, иначе ще строша всичките кокали на ръката ти. Правил съм го и преди и наистина не ми е приятно. Гнус ме е от някои неща. Не от кръв, естествено, а защото ми става гадно на стомаха да превърна нечия ръка в увиснала ръкавица, пълна с чакъл. Самата мисъл за това ми е неприятна. Затова не искам да го правя, а и ти не искаш да го направя, така че просто ми разкажи всичко, което знаеш. Нали? Кога за последно видя Джейн?

Джордж се поколеба за миг, достатъчно, за да прецени, че няма сносна причина да се опитва да лъже.

— Видях я снощи. В Бостън.

— И къде я видя?

— В една кръчма в Бийкън Хил — „Джак Кроу“. Стара приятелка ми е. Познавах я от колежа и я попитах дали можем да се видим, а тя ми каза, че е отседнала тук и мога да дойда на другия ден. Това е всичко.

— Защо ме излъга? — Отблизо Питбула имаше дребни черти, върху подобна на жълъд глава и восъчна кожа с множество мънички пори, от което изглеждаше като надупчена с игла. Носът му беше сплескан, сякаш няколко пъти беше губил в сбивания, което Джордж трудно можеше да си представи. Косата му беше къса, покрита обилно с гел и той миришеше на стипчив афтършейв с много спирт в него.

— Виж какво, знам, че… че Джейн е имала проблеми, макар, честно казано, в момента да не знам нищо за нея. А и ти ми приличаш на човек, когото би искала да избягва.

Мъжът се изсмя и вероятно леко се зарадва, сякаш горд от оценката на Джордж.

— Виж какво, ако я видиш преди мен, кажи й, че наистина трябва на всяка цена да бяга от мен. Но тя вече го знае. И как се казваш?

— Джордж Фос — отвърна Джордж, защото не искаше да лъже. Усещаше, че разпитът отива към края си, и му се щеше да запази костите на ръката си непокътнати.

— Добре, Джордж. Казваш ми истината и това ми харесва. Искаш ли да знаеш моето име?

— Само ако наистина държиш да ми го кажеш.

Питбула отметна глава назад и отново излая порция смях. Брадичката и шията му бяха невероятно гладки, сякаш сутринта го бяха избръснали професионално. Джордж усети леко разхлабване на ръката си и веднага се замисли как да я измъкне.

— Джордж, ти ми харесваш и ще ти кажа как се казвам, за да си останем на малко име. Аз съм Дони Дженкс, идвам от щата Джорджия и винаги мога да позная, когато някой ме лъже, а ти не ме излъга, поне не и след онази лайнарска поредица, с която започнахме приятелството си. Така че ако видиш Джейн, можеш да й кажеш, че Дони Дженкс е в града. Ще го направиш ли?