Радко Пенев - Ритуалът

— Ела насам.

Тя бавно пристъпи към центъра на помещението.

— По-бързо, нямам време за губене! — заповяда ѝ той. Отмести се на крачка встрани и посочи към златната амфора. — Виж това.

Боряна се приближи, но очите ѝ не се отделяха от безпомощния Петър.

— Не се безпокой, скоро ще се съвземе. Концентрирай се върху думите ми и мисли. Ако не ми помогнеш, това, което ще му сторя, съвсем няма да ти хареса.

Тя вдигна очи към него.

— Искам да погледнеш артефакта отблизо — продължи той — и да ми кажеш дали е автентичен.

Боряна събра сили и му отговори:

— Не си сериозен, нали? Как бих могла да разбера нещо в тези условия?

— Налага се, доктор Казакова. Дай всичко от себе си.

Стори ѝ се, че долавя известна насмешка в тона му, но това не я интересуваше в момента. Наведе се напред и огледа каничката отблизо. После хвърли поглед към неподвижния Петър и отговори:

— Автентичен е.

— Толкова категорично?

— Огледай се — отвърна му рязко тя и с широк жест посочи тъмната вътрешност на нишата. — Нали не мислиш, че тук непрекъснато влизат и излизат разни хора специално за да поставят фалшиви тракийски съкровища?

Той се усмихна студено към нея.

— Не, не мисля така. Искам да разбера дали съдът е истински.

Боряна го погледна озадачена. Нямаше представа за какво ѝ говори мъжът.

Очите ѝ отново пробягаха по лъскавата повърхност. Непринудените фигури на пируващите блещукаха, застинали във вечното си веселие. Знаеше какво гледа, знаеше и какво изобразяват сцените, но не би разкрила това на този убиец за нищо на света.

— Не знам от какво се интересуваш, но този съд е автентичен. Няма как да не е.

— Чудесно — каза мъжът, като този път веселието му беше явно. — Подай го насам, ако обичаш.

Стоеше до неподвижното тяло на Петър, съвсем близо до отвора. Кирето местеше поглед от единия към другия, без да разбира какво се случва. Мъжът се протегна към него и взе пистолета в дясната си ръка, пронизвайки я с очи. След това го отпрати с жест навън.

— Отивай при Златанов. И му кажи да млъкне най-накрая.

Когато младежът се измъкна през процепа и светлината отново нахлу в помещението, той вдигна пистолета и го насочи към гърдите ѝ.

— Не ме карай да повтарям.

Боряна скръсти ръце зад гърба си и се наведе над каничката. Погледът ѝ обходи камъка, върху който беше поставена, и опита да открие нещо, което да ѝ подскаже дали има скрити капани. Траките не бяха известни с конструирането на сложни системи, но пък и подобен механизъм за отваряне на вратите беше абсолютно непознат на археолозите. Сам по себе си той представляваше сензация.

Не видя нищо, което да я обезпокои, и протегна ръка към златния предмет. В краката ѝ Петър тихо изстена и тя понечи да клекне до него.

— Не се разсейвай — каза рязко мъжът. — Подай ми каничката.

Тя му хвърли изпепеляващ поглед и отново се изправи. Протегна ръка, постави я върху студения метал и я задържа така.

— Какво става, бе, ей? — викаше отдолу Славея.

— Чакай, ей сега идваме — отговаряше му Кирето.

Боряна обви пръсти върху тясното гърло на малката амфора и усети релефните изображения под пръстите си. Огледа я внимателно, като се стараеше да запомни всеки елемент. Не обръщаше внимание на виковете, които си разменяха Кирето и Славея.

Петър простена отново.

— По-бързо! — каза мъжът и насочи пистолета към тялото в краката си. — Не си играй с мен!

Боряна повдигна предмета и се удиви колко тежък бе за размерите си. Взе го в двете си ръце и го завъртя, като погледна дъното му. Не за първи път държеше автентични златни съдове, но това бе първият, който тя бе открила. За съжаление, цялата история, преплетена в него, щеше да изчезне, безвъзвратно погубена от ръцете на тези иманяри. Наред със страха за живота ѝ в нея кипеше чувство на гняв и негодувание от алчността, която унищожаваше историята на цели народи. Мислите ѝ прекъснаха от леко потрепване под краката ѝ.

Вибрацията се усети съвсем ясно и на нея ѝ отне секунда, за да разбере какво се случва. Огледа се стреснато и едва тогава разбра, че каменният блок, който запушваше входа, се плъзга обратно на мястото си.

За разлика от нея мъжът с ризата светкавично съобрази ситуацията и реагира мигновено. Изтръгна златния предмет от ръцете на Боряна и пъргаво се измъкна навън точно кога. То скалният къс се затръшна на мястото си. Вътрешността на пещерата потъна в непрогледен мрак. Треперенето на скалите спря и тя остана сама в тъмнината. Усещаше паниката да се надига от най-дълбоките кътчета на съзнанието ѝ.