Радко Пенев - Ритуалът

Без да каже нищо повече, старецът му обърна гръб и тръгна по тъмнеещата пътека с несигурни крачки.

Докато наместваше ремъците на раницата, Виктор не отдели поглед от гърба му.

— У вас, казваш?

Кофата се размърда на стола си. Безсмисленото повтаряне на едни и същи отговори го дразнеше и бе на път да изгуби търпение. Беше жаден. Когато помоли за вода, му донесоха една малка картонена чашка за кафе, пълна едва до половината. Знаеше какво целят по този начин — искаха да го изнервят, за да изпусне нещо. Къде се бавеше Славея? Защо не го бе измъкнал още от тия ченгета?

— Моля, отговори на въпроса.

Не познаваше двамата полицаи, които се появиха, За да сменят онзи с коремчето. Единият изглеждаше смачкан, сякаш цяла нощ се бе въртял в центрофуга, а другият се усмихваше леко, докато въртеше изпотена бутилка вода в ръцете си. Първият се бе представил като Петков, а вторият така и не си каза името.

— Колко пъти да повтарям? — сопна се той. — Вече сто пъти ви казах. Бях си у нас.

— Това е много интересно, не мислиш ли? — обърна се Петков към Стоян. — Извънредно… метафизично.

Възрастният мъж се усмихна широко.

— Нали? Това изобщо не е за полицията. Дали да не позвъним в Академията на науките? Сигурно ще предизвикаме сензация.

Кофата въртеше очите си ту към единия, ту към другия, без да разбира за какво говорят.

— Ами да. Може даже Нобелова награда да спечелим — добави Валери и отново се обърна към младежа. — Имаш ли представа колко пари ще си разделим? — Очите му го гледаха изпитателно. — Само има една дребна подробност. — Вдигна ръце и ги разтвори в жест на примирение. — Няма как, науката си е наука. Изисква точни факти.

— Потвърждения — намеси се Стоян.

— Експерименти — добави Петков. — Доказателства. — Отпусна ръце и се почеса по носа. — Като се замисля, тая наука много прилича на полицейската работа. Нищо не се приема, без да има неоспорими доказателства. Ето сега аз ти вярвам, че си бил у вас. Същевременно знам, че си се намирал и дълбоко под земята. И на това вярвам. Виждаш ли колко е мистично? Човек, способен да бъде на две места едновременно. Истинска сензация, нали?

— Неоспорима — вметна Стоян и отвинти капачката на бутилката с вода. Вдигна я до устните си и отпи няколко дълги глътки. Накрая издиша шумно, обърса устни с опакото на ръката си и добави: — Само да може да се докаже, разбира се.

Кофата изпъна гърба си.

— Какво, бе? Да не мислите, че ви лъжа? Не знам за каква пещера говорите.

Валери го погледна и се усмихна широко с безизразни очи.

— Това е много интересно. Внася още един аспект за проучване на науката. Да не говорим, че не съм споменавал никаква пещера. — Внезапно усмивката му помръкна и той прие загрижено изражение. — Ти… Нали нямаш брат близнак? Понеже, ако се окаже, че имаш, никаква награда няма да вземем.

— Никакъв брат нямам — отговори Кофата. — Айде, стига си се правил на палячо. Никъде не съм ходил.

— Да, да — закима Валери, — точно така. Значи, всичко е наред. Можем да се обадим на учените. Ти твърдиш, че си бил у вас, а няколко свидетели твърдят, че си бил в една дълбока пещера по същото време. Всичко изглежда отлично.

Динко Цанков се наведе напред.

— Какви свидетели?

— О, това теб изобщо не те интересува. Учените ще се занимават с тях, няма защо да се затормозяваш. Аз искам само да те попитам и къде си се намирал по времето, когато един учен — професор Николов — е бил убит. Но това после, разбира се. Нека сега да се концентрираме върху този метафизичен феномен — да бъдеш на две места едновременно.

— Какъв професор, бе? За какво убийство говорите? — попита Кофата и се надигна.

— Седни си на мястото!

Острият глас на Стоян проряза задушния въздух и сякаш натисна Цанков обратно в стола.

— Никой не съм убивал! — очите на младежа прескачаха от единия полицай на другия. — Не знам за какво говорите.

— Разбира се — кимна Валери. — Това вече го разбрахме. Ти притежаваш паранормални способности да се намираш на две места едновременно. Сигурен съм, че няма да ти е трудно да го докажеш пред съда.

— Чудя се обаче — започна Стоян и скръсти ръце на гърдите си — дали и Златанов има такива способности? Как мислиш?

Лицето на Кофата се бе изопнало в непроницаема маска. Единствено лекото треперене на коляното му можеше да издаде какво се случва в съзнанието му.

— Сигурно — отговори Петков. — Няма как иначе. Щом свидетелите се кълнат, че е бил с Цанков през цялото време.