Радко Пенев - Ритуалът

Светлините на стоповете се загубиха по пътя и тя се озова съвсем сама сред тъмните силуети на хълмовете.

Необходимо беше да побърза. Малко преди отбивката забеляза стария очукан форд, който Петър бе отмъкнал. Нямаше други коли. Това означаваше, че може би разполагаше с време да го настигне, преди да е станало късно.

Стегна косата си в конска опашка и енергично пое по светлата следа на пътеката.

— Ето, виж тук — тикна разпечатаните снимки пред лицето му Петков. — Това е само една от много, но е пределно ясно, че точно ти влизаш в хотела. Е, не си сам, разбира се. Но сега работим с теб, нали така?

Кофата гледаше в черно-белите образи върху масата, без да пророни звук. Раменете му бяха увиснали.

— Разбира се, по-късно ще ми обясниш какво се случи с Кирил Калев. Това също е важно…

— Не знам — прекъсна го младежът бързо. — Изобщо не знам какво се е случило с него.

Валери взе овехтялата си чанта и зарови ръка в нея.

— Аз пък мисля, че знаеш — каза, докато пръстите му ровеха из вътрешността. — Искаш ли да ти кажа? — Цанков мълчеше.

— Мисля… — отговори си Валери и извади ръката си, в която бе стиснал молива. — Мисля, че си пределно наясно. Двамата сте измъчвали професора, за да изтръгнете от него информация за съкровището. Докато сте го убили. Калев се е уплашил и двамата със Златанов сте се отървали от него. Така стават две.

— Какво две? — вдигна очи Кофата.

— Убийства. Дотук обаче. Защото историята продължава. Георги Божанов също, а и…

— Нищо общо нямам с това — разпалено отвърна Цанков. — Изобщо не знам за какво говориш.

Петков приближи молива до очите си и критично огледа върха му. Кимна на себе си, сякаш уверил се, че покрива стандартите му, и отговори провлечено:

— Имаш, Динко. Толкова надълбоко си потънал, че почти не виждам надежда за спасение. Я чакай да те питам нещо. Ти защо отиде до къщата на Златанов?

Кофата понечи да отговори, но Валери го прекъсна, говорейки все така бавно:

— Хич не ми губи времето с лъжи. Знам, че той те е пратил. Въпросът ми е дали си наясно, че Златанов нарочно те е пратил у тях? — Очите на младежа се разшириха. — Наясно ли си, че когато имаме теб, наред с всичко това — Петков махна към масата, върху нея беше разхвърлял снимките от охранителните камери на хотела, в който бе убит професор Николов — и в добавка с останалите следствени материали, които не си направих труда да донеса, ти си идеалният заподозрян? — полицаят наклони глава и се усмихна уморено. — Не забравяй, имаме и свидетели. На какви мисли те навежда това?

Цанков го гледаше с полуотворена уста. Лицето му беше зачервено.

Стоян се изправи, приближи се до масата, сложи ръце върху нея и се надвеси напред.

— Умно момче си, Динко. Разбираш какво се случва.

Кофата кимна, все така зяпнал.

— Добре. Сега обаче искам да ме слушаш внимателно. Много внимателно, защото ще ти предложа нещо, което може да подобри положението ти — продължи мъжът, гледайки го право в очите. — Ще бъда честен с теб. Не мога да ти обещая протекция. Не и след това, което се е случило. Но мога да ти помогна да получиш по-лека присъда. Твоето съдействие ще бъде оценено и няма да лежиш толкова, колкото останалите. Разбира се, съдействието трябва да е пълно. Няма място за игри. Млад си още. Другите ще получат доживот. А ти можеш да си навън след пет-шест години. Наясно съм, че ти си изпълнител. Необходим ми е Златанов и полицаите, които ви помагат.

Динко Цанков несъзнателно свиваше и разпускаше дланта на дясната си ръка, забивайки пръстите си в бедрото.

— Нямаш време — намеси се Валери. — Всеки момент ще заловим Русев, а след това връщане за теб няма. Трябва да ни кажеш къде се намира Златанов веднага.

От прикритието си в гъстия храсталак под пещерата Петър виждаше само силуети, но за сметка на това чуваше всяка изречена дума. Говореха на английски, но това не му попречи да разбере всичко. Изглежда, Виктор бе заменил Славея с някакъв стар мъж. Може би иманярят вече не му бе необходим. А новопоявилият се, съдейки по раболепието, с което Виктор му говореше, трябва да беше някаква важна клечка. Ако онова, което бе казал в пещерата, беше вярно, този старец можеше да се окаже главатарят на всички иманярски организации.

Златанов липсваше, но пък съдбата му предлагаше нещо по-добро. Даже и да не успееха да свържат стареца директно с убийствата, полицаите несъмнено щяха да открият причината за тях. В тежката раница на гърба на Виктор.