Радко Пенев - Ритуалът

Завъртя се рязко и с бързи крачки се отправи обратно.

Полицаите от „Вътрешна сигурност“ работеха в пълна тайна, никой не подозираше какво разследват, докато не арестуваха някого. Фактът, че са били толкова рано сутринта при шефа му, можеше да означава само едно. Готвеха се да го задържат. Не знаеше по какво обвинение, нито можеше да предположи откъде е изтекла информацията, но едно бе сигурно — бяха по петите му.

Може би онзи страхлив доктор най-накрая се бе разприказвал. Или са заловили Златанов и той го е издал, за да се отърве — точно както го бе заплашил. Заля го чувство на яд от провалената операция, в която бе имал възможност да отстрани Славея. Ако го бе премахнал, всичко можеше да се развие различно. Само че бе пропилял шанса си.

Каквато и да бе причината, не можеше да се върне повече в дирекцията и да продължи да се преструва. Едва сега осъзна, че навярно го очакваха и в канцеларията на Валери Петков.

Въпреки горещината раменете му се разтърсиха от студена тръпка.

Озърна се, но не забеляза никого. Стисна зъби и ускори крачка. Дявол да го вземе, ако снощи беше отстранил доктора, всичко щеше да се нареди другояче. Единствено той можеше да потвърди самоличността му. И Славея, разбира се. За миг обмисли възможността да издири лекаря и да реши проблема веднъж завинаги, но се отказа. Нямаше толкова време, а и той навярно беше под наблюдение. Нямаше как да се добере до нито един от двамата.

Може би беше време да изчезне. Да прибере заделеното за черни дни и да се скрие на някой топъл остров, където да пие коктейли под палмите, докато гледа залезите. Макар и да се стараеше да отдалечи този момент, Венци знаеше, че може да му се наложи спешно да напусне страната, и се бе подготвил за това.

Метна се на първия автобус, който заминаваше за София, и се отпусна на седалката.

Движението по магистралата бе намаляло и лимузината летеше необезпокоявано към далечната си цел. Двата охраняващи автомобила ги съпровождаха отпред и отзад, възпрепятствайки всеки опит някой да се вклини между тях. Предвид обстоятелствата Виктор предпочете да шофира сам, вместо да вземе шофьор. Не искаше никой да ги безпокои. Срещите му с предводителя бяха твърде редки и обикновено се осъществяваха в присъствието на други хора — по време на официалните церемонии.

Никой не знаеше кой е той и откъде идва. Говореше с лек австралийски акцент и това можеше да бъде единственият маркер за неговия произход. Някои казваха, че в младостта си е бил забележителен оперативен работник на ядрото, избран поради изключителния си интелект. Виктор допускаше подобна възможност, защото в редките случаи, когато бе говорил с него, бе покорен от ерудицията и интелектуалното превъзходство, срещу което не би могъл да се съпротивлява.

И този човек му се бе доверил. Само на него. Единствен той знаеше силата на Кабирските мистерии. Онези, които бяха послужили за отправна точка на Елевзинските мистерии, които пък от своя страна бяха в основата на почти всички мистични или окултни тайни братства. Основа, която бе непълна и изкривена. Но дори зрънцето истина, затворено в нея, пленяваше търсещите умове навсякъде по света.

— Взел съм нещичко за освежаване — каза Виктор, обръщайки глава към стареца. — Няколко сандвича и напитки. Или предпочитате да спрем някъде?

Човекът се усмихна, без да променя позата си.

— Не е необходимо. Нямам нужда от нищо — отвърна с едва доловим, напевен акцент. — Направи достатъчно, Виктор.

Въпреки пестеливите думи, знаеше, че възрастният мъж го цени. Сигурен бе, макар и да не бе получавал нищо повече от благосклонен поглед понякога. Не му беше нужно повече. Мисиите, които му възлагаше, сами говореха за това колко важен е той за него. Не се случваше често предводителят лично да поставя задачи. Всъщност Виктор не можеше да се сети за никого другиго от приближените, който да има позволението му да се свързва директно с него. Не се заблуждаваше, знаеше, че не е единствен. Но единствено той не се бе провалил.

— Постижението ти е забележително — сякаш долови мислите му мъжът. — Трябва да подчертая удовлетворението си, че точно ти успя да изпълниш предназначението си.

Предназначение. Думата отекна в съзнанието му. Носеше смисъла на инструмент, създаден в стерилна лаборатория. Знаеше, че е вярна, и не го обиждаше. Всички години на последователен анализ и внимателно планиране накрая доведоха до онова, за което бе създаден.