Джинн Райан - Игра на нерви

Оставам без въздух. Облягам се на грапавата тухлена стена.

— Добре, само не откачай. Просто ми беше смачкано, задето не можах да дойда на купона на Ашли снощи. И изпълних едно малко предварително предизвикателство.

Тялото й сякаш се отделя от земята.

— Какво?!

— Знам. Беше глупаво. И не се получи добре. Трябваше да се полея с вода, обаче от това блузата ми стана прозрачна и… боже, такава каша забърках.

Захлупвам лице в шепите си.

Тя присвива устни.

— Стига. Сигурно не е чак толкова зле. Ще го оправим. Къде е телефонът ти?

Посочвам джоба си с лакът, без да свалям ръце от лицето си. Тя го изважда и чувам как натиска клавишите. Разбира се, тя знае точно къде да гледа, защото отдавна си мечтае за ИГРА НА НЕРВИ. За миг изпитвам задоволство, че съм направила нещо, което Сид е искала. То обаче бързо е изместено от мисълта, че тя никога не би била толкова глупава да остави нещата да свършат по този начин.

— Кое предизвикателство си избра? — пита тя.

— Кафенето — казвам аз през пръсти.

Още щракане.

— О, виждам.

Отпускам ръце.

— Казах ти.

Изражението й е сериозно.

— Е, да спрем и да помислим.

Освен че е руса и красива, Сид е абсолютна отличничка.

— Няма какво повече да мисля. Искам да се прибера вкъщи.

— Бягството само ще влоши нещата. Освен това на клипа не се вижда кой знае какво. Не си гола. Може да преобърнем положението в твоя полза. Сума знаменитости са започнали кариерата си след изтичане на секс записи.

— Само че моите амбиции за кариера не включват риалити шоута.

— Да, но въпросът е, че тези момичета са успели, защото са ходели с високо вдигната глава. Така че първо на първо, не се извинявай. Просто, когато някой спомене за това, се усмихвай и вдигай рамене в стил: Хехе, може да се случи на всеки.

Взимам телефона от ръцете й и прехвърлям набързо коментарите. Не се учудвам, когато стигам до този на Матю: МАЛКА ВИЙ, НЕ ЗНАЕХ КАКВО СЕ КРИЕ В ТЕБ!

Прекрасно. Затварям сайта и проверявам съобщенията си. Намирам няколко от приятели с тема: „Мамка му“ и от познати с множество удивителни и въпросителни. Има едно от момиче, което никога не съм чувала. Темата гласи: КУРВА. Как е намерила адреса ми? Изтривам съобщението и изключвам телефона.

Сид стои на вратата.

— Готова ли си?

— Така изглежда.

Опитвам се да вървя с вдигната глава към женската съблекалня. С периферното си зрение виждам как всички се обръщат към мен.

Когато влизаме в стаята, Сидни оповестява:

— Най-добрата ми приятелка се оказа достатъчно смела за ИГРА НА НЕРВИ!

Отначало другите момичета изглеждат смаяни, но когато ме поглеждат и аз се усмихвам и свивам рамене, те избухват в смях и вдигат длани да ме поздравят с “дай пет“. Сериозно ли? Питат ме дали съм се притеснявала, дали номерът с прозрачната блуза е бил нарочен и прочее, и прочее. Аз отговарям искрено, като ги гледам в очите и не се свивам засрамено. Колкото повече говоря, толкова по-добре се чувствам.

Матю влиза с похотлива усмивка.

— Ей, момичето от кафенето! За мен с двойна сметана.

Позволявам му да ме прегърне здраво, борейки се със смущението си.

— Казах ти, само за сцена си — прошепва той в ухото ми.

После се отдръпва, вади телефона си и пуска клипа.

Всички се скупчват да гледат. Аз се смея заедно с тях, макар че ми се ще да го спре. Високо вдигната глава, високо вдигната глава. За щастие, тази престорена самоувереност в лицето на катастрофата става все по-лесна. След второто пускане на клипа в стаята влиза Томи с озадачено изражение на лицето.

Матю вдига телефона.

— Ей, пич, видя ли предизвикателството на Вий?

— Гласът на клипа е неговият — казвам аз на всеослушание.

Всички вдигат учудено вежди, а Матю го тупва по гърба.

— Браво на теб! Гледай ти, екипът зад кулисите излиза на сцена!

Смеем се, а Матю пуска отново клипа. Томи ме поглежда въпросително. Аз само свивам рамене. Слава богу, лампите премигват, за да дадат знак за края на антракта.

На излизане от стаята дръпвам Матю настрани.

— Между другото, как намери клипа ми?

Той вдига рамене.

— Изпратиха ми го.

После се отдалечава.

Стоя сама в средата на съблекалнята и дишам тежко като след маратон. Защо от ИГРА НА НЕРВИ са изпратили клипа ми точно на Матю. Изведнъж ми проблясва. Бях дала името му в списъка с контакти. Странно, че не са го изпратили на Сид или Томи.

Колкото и да ми се иска да изляза пак на пожарната стълба, правя всичко по силите си да се държа нормално и да стоя зад кулисите, откъдето да произнасям репликите заедно с актьорите. Шоуто трябва да продължи. И то продължава — гладко като предишната вечер. Когато настъпва момента за целувката на сцената, си представям, че Матю прегръща мен в обятията си. И съм сигурна, че в мига, преди устните им да се срещнат, той гледа право към мен. Хиляда и едно, хиляда и две, хиляда и три и те се разделят. Може би утре на купона ще дойде и моят ред.