Джеймс Хърбърт - Луната

Чайлдс бавно се извърна към Ейми.

— Това е една глупава теория, но до този момент не мога да намеря друго обяснение.

— Съвсем не е глупава — тя притежава своя, макар и доста странна логика. Силните емоции, внезапният страх могат да предизвикат пораждането на телепатична връзка между определени хора, това е добре известно. Но защо сега? Какво е дало начален тласък на тези психични послания?

Чайлдс сгъна вестника и го хвърли на задната седалка.

— Също като преди. Уловил съм друго честотно излъчване.

— Трябва да отидеш в полицията.

— Сигурно се шегуваш! Точно това погуби брака ми последния път и ме принуди да търся убежище извън моята страна. Наистина ли си въобразяваш, че сам ще се подложа на тези мъки отново?

— Нямаш друг избор.

— Разбира се, че имам. Ще си мълча и ще се моля всичко да премине.

— Не е преминало последния път.

— Доколкото зная, до този момент все още никой не е убит.

— Доколкото знаеш ти. Какво се случи миналата седмица, когато видя нещо, което така те разстрои, че за малко не се удави?

— Просто объркани фрагменти, не можех да разбера какво виждах.

— Може би е било убийство!

— Не мога отново да разруша всичко, като се обърна към полицията. Какви ще бъдат шансовете ми да запазя ангажиментите си в „Ла Роше“ и останалите колежи, ако се разчуе, че на острова някакъв ясновидец преподава на децата в училище? Виктор Плато вече ме е взел на мушка и аз трябва да му поднеса на тепсия още аргументи против самия себе си ли?

— Плато?

Той й разказа накратко за срещата си с Естел Пипрели.

— Мисля, че татко има пръст в тази история — въздъхна тя.

— Разказвала ли си му за мен? Извинявай, не исках да прозвучи така остро. Ти нямаш причини да не споделяш всичко със семейството си, затова не бих ти се разсърдил, ако си му казала.

— Накарал е местната полиция да провери всичко, свързано с предишния ти живот. Аз нямам нищо общо с това.

— Трябваше да го очаквам. — Чайлдс въздъхна. — Готов е на всичко, за да ни раздели, нали?

— Не, Джон, просто иска да знае с какъв човек се обвързва дъщеря му. — Ейми се улови, че почти излъга.

— Не мога да го виня, че е разтревожен.

— Не ти подхожда ролята на самосъжаляващ се човек. — Тя прокара пръсти по ревера на сакото му. Върху лицето й бе легнала мрачна сянка. — Все още мисля, че трябва да съобщиш в полицията. Последния път си доказал, че не си просто някакъв психопат.

Той спря движението на пръстите й.

— Хайде да си дадем още малко време, а? Тези… видения може да не водят до никъде, може би просто ще изчезнат.

Ейми се извърна и завъртя стартера.

— Трябва да се връщаме — каза тя. И добави: — Ами ако не изчезнат? Ако зачестят? Джон, ами ако някой бъде убит?

Разбра, че нямаше отговор на тези въпроси.

Когато чу тъничкия гласец на Габи да казва: „Здравей“ в телефонната слушалка, Чайлдс заговори със своя иронично-официален глас.

— С кого разговарям? — попита той, забравяйки за известно време за неприятните си мисли.

— Тате — отвърна тя с предупредително нисък глас, вече научила правилата на играта им. — Отгатни какво се случи днес в училище?

— Да помисля малко. Смаяла си учителката, нали?

— Не.

— Тогава учителката те е смаяла.

— Бъди сериозен!

Той се усмихна, доловил нетърпението в гласа й. Представяше си я — застанала до телефона, плътно притиснала слушалката към ухото си, с очила, небрежно кацнали на върха на нослето й, както обичайно ги носеше.

— Добре, тогава ми отговори ти, мъниче — отвърна й той.

— Съгласна съм. Първо занесохме своите рисунки и мис Харт вдигна високо моята, за да я види целият клас и пред всички заяви, че е чудесна.

— Онази с дивите цветя ли?

— Да, казах ти за нея миналата седмица — възмутено отговори тя.

— А, да, изплъзна ми се от ума. Хей, това е чудесно. Тя наистина ли я хареса?

— Да, рисунката на Анабел бе почти толкова добра като моята, но мисля, че ме е копирала. Аз получих златна звезда, а Анабел — жълта, което наистина е много хубаво.

— Мисля, че е прекрасно. — Той се разсмя.

— След това мис Харт ни съобщи, че във вторник всички заедно ще отидем до Парка на дружбата с голям автобус, където има маймунки в клетки, а също и голямо езеро с лодки и пързалки.

— Имат маймунки в автобуса ли?

— Не, в Парка на дружбата, глупчо! Мама каза, че ще ми даде джобни пари и ще ми приготви закуска като за пикник.

— Звучи прекрасно. Тя ще дойде ли с теб?

— Не, ще бъдем само от училището. Мислиш ли, че времето ще е слънчево?