Пол Ливайн - Зелено дайкири

Никой не би могъл да бъде толкова добър, колкото си ти от първия ден до сега.

— Харесва ми „най-скъпа“ — каза Виктория. — Малко старомодно и викторианско.

— Добре, още я е обичал. Как ще докажем, че и тя го е обичала?

— Винаги, когато съм ги виждала, Катрина се държеше много нежно с Чарли. Много мило.

— Нещо друго? Дай ми пример.

— Винаги му купуваше подаръци. Часовници, копчета за ръкавели, дрехи.

— Продължавай, харесва ми.

Виктория се замисли за миг.

— Преди около три месеца ходихме на парти изненада, което Катрина организираше по случай рождения ден на Чарли.

Ние, помисли си той. Явно двамата с Бигбай. С това му напомняше, че щеше да се омъжи за това дърво и да превърне първо лице множествено число в неизменна част от живота си.

— Тортата беше с формата на една от неговите офис сгради — продължи тя.

— Хитро. Освен ако свещите не са били от динамит.

— На залез слънце всички се качихме на яхтата им. Имаше музика, пихме по едно питие, хапнахме раци.

— Дори и Бигбай Вегетарианеца?

— Брус яде само салата. Онзи мъж, с когото се запознахме, Манко, акостира яхтата в Хюрикейн Харбър, малко след Кий Бискейн. И точно преди слънцето да залезе, облаците бяха станали пурпурни, заливът беше гладък като коприна. Искам да кажа, че беше страшно романтично, разбираш ли?

Стив знаеше, че говори за Катрина и Чарлс, но в съзнанието му изплуваха злощастните образи на Виктория и Бигбай на палубата. Озарени от залязващото слънце, под серенадата на оркестъра, Бигбай я целува. Гол охлюв, който пълзи по роза.

— Тогава се появи един малък самолет с рекламен банер отзад, както по плажа.

— „Използвайте Копертоун“ — каза Стив.

— На този пишеше „Катрина обича Чарлс“. Беше го поръчала специално за празненството. Беше много вълнуващо. Някои хора дори се просълзиха.

— Като нищо ще разплачем и съдебните заседатели. А медиите ще го налапат от раз.

— Значи ти харесва?

— Ти го каза. Основният момент в нашата защита. „Катрина обича Чарлс“.

— Не е ли прекалено опростено?

— Всяка тема е опростена. В противен случай кретените няма да я разберат.

— Съдебните заседатели не са кретени.

— Говорех за съдиите.

Все още седнала на пода, тя издърпа списъците си и започна да си води бележки. Стив се вгледа в нея. Без грим можеха да се видят луничките по носа й. Всяко ново откритие го очароваше още повече.

— Какво? — попита тя, като улови погледа му.

Размътеният му мозък му подсказа веднага, че има три варианта. Можеше да каже: „Мислех за доказателствата.“ Или пък: „Ти си невероятно красива и изключително талантлива, така че не ставай глупава и не се омъжвай за Бигбай.“ Но каза:

— Виктория, имам една много голяма молба към теб.

Трябваше подходяща обстановка, подходящо настроение, подходящ момент. В крайна сметка, щеше да помоли Виктория да се омъжи за него.

Вместо да го направи в офиса, изпълнен със задушливия мирис на амоняк и джангъра на желязната банда, Стив предложи да се разходят с колата. Сега в шевролета със свален гюрук, докато прекосяваха моста над океана, той се чудеше какво точно да каже. По радиото Глория Естефан се кълнеше, че ритъмът ще ги завладее. Той го прие като добро предзнаменование, миг по-късно преминаха през розово-белите имения на Стар Айлънд, където живееше Глория.

— Искаш ли сладолед от ананас? — попита Стив.

— Каква е голямата ти молба към мен? — звучеше недоверчиво.

— Ще ти я кажа, когато пристигнем.

— Къде?

— Ще видиш.

— Защо си толкова тайнствен? Обикновено караш право напред и правиш каквото си си наумил.

— Става дума за Боби.

— Ами казвай тогава.

— След малко.

Той спря колата на паркинга на Уотсън Айлънд и Виктория попита:

— „Папагалска джунгла“? Защо тук?

Паркира на сянка под знака, който показваше различните посоки към Перът Баул, Серпентариум, Фламинго Лейк и ваканционно селище „Евърглейдс“.

— Искам да ти покажа нещо.

Слязоха от колата и се запътиха към парка, като си пробиваха път през тълпа японски туристи. Стив купи два ананасови шейка от барчето и я поведе през лагуната, осеяна с бели водни лилии. Показа й жеравите с извити като буквата „S“ шии, и розовите фламинго, и червенооките розови лопатарки, с които често ги бъркаха. Минаха покрай снежнобелите чапли и дългокраките щъркели. Когато навлязоха в изкуствено създадената джунгла, бяха обгърнати от какофонията на птиците, филхармоничен оркестър от грачене и гукане.