Пол Ливайн - Зелено дайкири

— Мрази ме.

— О!

— Но е склерозирал и понякога забравя.

— Супер!

— Пада си по млади адвокатки в миниполи.

— Забрави.

Стив се приближи към прозореца и погледна към отсрещната страна на улицата, като присви очи, за да не му блести слънцето.

— Добре ли си? — попита тя. — Изглеждаш ми малко разсеян.

— Трябва да те попитам нещо.

„Хайде, кажи го. Кажи й, че имаш нужда от помощта й. Кажи й, че да загубиш Боби за теб е по-лошо от това да загубиш някой от крайниците си.“

— Сигурна ли си за „Артър“? — попита той кротко.

— Разбира се. Законът си е закон.

Погледна я, докато тя продължаваше да рови в апелативните дела. Тъй като нямаше да ходят в съда, днес беше облечена спортно. Черни джинси, мъжка бяла риза — вероятно на Бигбай, реши Стив — вързана на кръста, ожулени мокасини. Нямаше грим и изглеждаше така, сякаш не си бе направила труда дори да си тегли един гребен. На Стив му се стори секси по естествен и напълно несъзнателен начин. Може би точно това беше проблемът. Ако не изпитваше чувства към нея, щеше да му е много по-лесно да я помоли за помощ. Да я ласкае, да я моли, да й пълзи в краката. Но в случая просто не можеше. Пълзенето в краката щеше да почака.

— Как искаш да се разберем за изслушването? — попита тя.

— Ти се заемаш със закона, аз — с фактите.

— Фактите са, че Чарлс е бил извратен, Катрина се е подчинявала в името на брака и смъртта е нещастен случай.

— Да — каза той, докато наблюдаваше през отворения прозорец как боклукчийската кола изпразва контейнера. — Ще подчертаем и главното в защитата ни.

— Което е?

— Нямам никаква представа. Но каквото и да е, трябва да го набиваме в публичното съзнание още от изслушването за гаранцията. Трябва да излезе като заглавие на първа страница в „Хералд“.

Тя сбърчи чело.

— Заглавието е „Вдовица освободена под гаранция“. Или не.

— Само ако го пише някой начинаещ редактор — отвърна Стив. — Нашата работа е да го напишем вместо тях. Трябва да е основният момент на защитата ни. Така че какво е съдържанието на брака на Барксдейл? Какво е свързвало двамата?

— Прокурорът ще каже — парите.

— Точно така. Но ние какво ще кажем?

— Любовта.

— Любовта — призна Стив — е великолепна защита. Какво е любов? И как ще я докажем?

— Любовта е разумен съюз в името на общото благо между двама души с общи интереси и сходни ценности.

— Прекалено клинично за моя вкус. — Така ли беше между тях двамата с Бигбай? Разумен съюз между двама души. Звучеше като майтап.

— Какво е твоето определение?

— Двама души, които просто трябва да бъдат заедно — отвърна той, без да се поколебае. — Двама души, които не са завършени, когато са разделени. Двамата са любовници и приятели. Има желание, има смях и не могат да си представят да живеят един без друг.

— Значи Стив Соломон вярва в романтичната любов?

— На теория. Никога не съм изпитвал подобно нещо.

— И мислиш, че Катрина и Чарли са го изпитали?

— Съмнявам се, но съм адвокат. Дай ми конец и ще ти изплета въже.

— Нека ти покажа нещо. — Тя стана от стола, седна на пода и отвори една от картонените кутии под бюрото си. Седнала на земята с кръстосани крака, приличаше на колежанка, която учи за финалните изпити. Издърпа един куп снимки. — Семейство Барксдейл в действие.

Стив приклекна в позата на кетчър до нея и започна да разглежда снимките. Ръка за ръка на благотворителни събирания, Чарлс в смокинг, Катрина в дизайнерска рокля, отрупана с бижута. Светски снимки от различни гала вечери. Усмихнати лица, Чарлс, хванал през кръста Катрина, и сякаш в погледа им се четеше искрена обич.

Виктория грабна още снимки от кутията. Като че ли бяха влюбени в собствените си образи. Сен Тропе, Монако, ресторанти на брега, яхтени палуби. Чарлс все още беше представителен мъж с посребряла коса, а Катрина истински модел; снимана отдолу, за да се подчертаят краката й; наклонила глава като Парис Хилтън, за да изпъкне линията на брадичката.

— Хубави са, ама на всичките позират — каза Стив. — Мога да ти покажа усмихнати снимки на О Джей и Никол Симпсън. Или на Скот и Ласи Питърсън. Или на Хилъри и Бил Клинтън.

— Хилъри не е убила Бил.

— Все още.

— Виж това — тя издърпа поздравителна картичка от кутията и му я подаде. Отгоре имаше гравюра на карибски плаж на Уинслоу Хоумър. — Изпратена е ден преди смъртта на Чарли.

Той отвори картичката и прочете написаното на ръка послание:

Най-скъпа моя Катрина,