Пол Ливайн - Зелено дайкири

— И как по-точно?

— Сключването на брак е промяна, нали?

— Възможно е, зависи…

— Ами сгоден съм. Сватбата е след месец. Тя е чудесна жена. Умна, любяща и…

— Оптимистка — добави доктор Равкдрайв подигравателно.

— Стабилна. Истински стабилизатор. Моята годеница ми оказва стабилизиращ ефект.

Стабилна — изглежда това беше единственото качество, на което можеше да заложи. Удари го на импровизация, както правеше в съда.

— Когато съм с нея се чувствам по-зрял. Дорасъл за семейство.

— Наистина ли? — докторката явно не беше убедена.

— Докладът ви няма да е пълен, ако не поговорите с годеницата ми.

— Технически погледнато това е вярно — съгласи се тя неохотно. — Коя е тя?

Умът му бясно препускаше. Можеше да е София Ернандес, стенографката от съда. Биваше я да чете показания, но не умееше да импровизира. Можеше да е Джина, моделът, която така и така вече имаше годежен пръстен, но тя като нищо щеше да открадне сребърните прибори. Оставаха близначките Лекси и Рекси, но коефициентът им на интелигентност не можеше да стигне дори температурата на топъл ден. Е, можеше да е и Сеси, но татуировките и обиците нямаше да се впишат, да не говорим за езика й на рапърка.

— Искам да се видя с нея колкото се може по-скоро. — Равкдрайв вадеше деловия си календар. — Какво ще кажете за други ден?

— Идеално! Да идем на вечеря?

— И как се казва дамата? Този стабилизиращ фактор?

Нямаше друг избор.

— Виктория Лорд — каза той. — Много ще ви хареса.

На следващата сутрин, докато се отправяше към „Манекените“, Стив се закле, че ще се държи повече от добре с Виктория. В крайна сметка трябваше да я помоли за огромна услуга.

„Ще се омъжиш ли за мен? Или поне ще се престориш ли?“

Стив знаеше, че отчаяно се нуждае от помощта й. Един гаден доклад от Равкдрайв в комбинация с яростните атаки на Цинкавич — и нямаше да има никакъв шанс в съда. Беше обещал на Равкдрайв да я запознае с годеницата си утре вечер. Така че трябваше да зададе въпроса — ако трябва дори да коленичи — и да научи Виктория на един адвокатски трик, който тя определено не владееше: да лъже, без да й мигне окото.

Остави Боби в чакалнята, където можеше да брои упражненията на Сеси върху лежанката — само така тя нямаше да изчезне цял следобед във фитнеса. Още щом отвори вратата на кабинета, усети, че нещо не е наред.

Първо, беше прекалено светло, слънцето струеше през прозорците. После миришеше на амоняк. Всички листове по бюрото му бяха подредени на спретнати купчинки до ваза със свежи теменужки.

Теменужки?

Той стрелна поглед към Виктория, която седеше на бюрото си и четеше куп апелативни дела.

— Какво, по дяволите, е станало тук?

— Подредих — отвърна Виктория.

— Както Шърман подреди Джорджия. Защо е толкова светло?

— Измих прозорците.

— Голяма грешка. Мръсните прозорци са естествен начин за предпазване от жегата.

Тя продължи да чете и да подчертава най-важното в апелативните жалби с жълт маркер. Като че законът някога беше печелил дело.

Той се запъти към аквариума с раци, нарони една изсъхнала кифла и започна да пуска трохи във водата. Протакаше, докато се опитваше да измисли как точно да помоли Виктория да му стане годеница за един ден. Можеше да предвиди първоначалната й реакция.

„Няма да го направя. Не е етично.“

Въпреки усилията, които полагаше да я поквари, Виктория здраво се беше вкопчила в строгите си убеждения. Предния ден бе разпитвала потенциален клиент, един мъж, който искаше да съди „Будвайзер“ за фалшива реклама. Пичът пиел бирата, ама не можел да забие гадже по баровете. Стив реши, че случаят е многообещаващ, но Виктория наложи вето.

— Искаш ли да се подготвим за изслушването по гаранцията? — попита тя, без да вдига глава от фотокопията си.

— Разбира се, ще подготвим всичко, което искаш.

Знаеше, че Катрина Барксдейл не изгаря от желание да остане в ареста, където й липсваха елементарни удобства от имението й в Гейбълс Истейтс. Без джакузи, без басейн, без ежемесечно обезпаразитяване. Трябваше да убедят съдия Алвин Шварц, осемдесет и една годишен мизантроп, да й позволи да се върне у дома до началото на процеса. Не особено лесна задача при обвинение в убийство, но не и невъзможна.

— Ако се позовем на „Щатът срещу Артър“, имаме шанс — каза Виктория.

— Да.

— Прокуратурата трябва да обори искането.

— Знам.

Тя го погледна.

— Какви са отношенията ти със съдия Шварц?