Пол Ливайн - Зелено дайкири

— Случайно задушаване в резултат на извратен секс? — каза тя. — Мислиш ли, че съдебните заседатели ще го преглътнат?

— Не знам, но ще перифразирам въпроса ти при подбора на съдебните заседатели.

— Знаеш какво искам да кажа. Изглежда доста невероятно.

— Само защото двамата с Брус никога не сте опитвали нещо по-екзотично…

— Не започвай — строго каза тя. — Нямаш ни най-малка представа какво правим двамата с Брус.

— Разкажи ми всичко подробно. Имам трийсет секунди.

— Спри колата!

— Стига де, само се пошегувах.

— Спри веднага!

Той отби и спря до бордюра. Една сива рибарка прелетя наблизо и изчурулика кери, кери, кери — също като изоставен любовник.

— Какво ти става? — попита Виктория, без да изчака отговора. — Тъкмо почнахме да се разбираме и ти пак започна с лайнарщините. Извинявай, Боби.

— Няма проблем — чу се глас от задната седалка.

— Ако ще работим заедно, трябва да престанеш да се държиш така.

— Добре. Добре.

— Трябва да сдържаш простака в себе си.

— Извинявай. Нека да продължим нататък.

— Не бързай толкова — каза Виктория. — Дай да стигнем до корените на това.

— Няма корени.

— Да погледнем вътре в Стив Соломон.

— Вътре няма нищо — изстреля той в отговор.

— Признай си честно — тя го погледна втренчено и улови изблик на страх в очите му. О, това е нещо ново, реши тя. Вероятно можеше да се справи със самоуверена жена в съда, но ако някой навлезеше в личното му пространство, се разтреперваше от страх. — Кажи ми честно, Соломон, падаш ли си по мен?

— Какво!

— Фантазираш ли си разни неща преди лягане? Ние двамата между лавиците с книги в юридическата библиотека?

— Никога не съм бил в юридическата библиотека.

— Пишеш ли името ми върху записките си и рисуващ ли сърце около него?

— Не си мой тип, Лорд.

— Защо? Имам мозък, но нямам рудницици.

— Точно така. Върви да се ожениш за Краля на авокадото.

— Защо злобееш толкова срещу мен? На какви чувства не даваш израз?

— Първоначално реших, че си богата нахалница. Безкомпромисна, арогантна и нахакана. Но със страхотни крака. Мислех, че съм го изразил доста ясно.

— А сега?

— Сега, понеже се налага да работим заедно, те търпя.

— И това е всичко — каза тя.

— Това е всичко.

— Добре, тогава значи е взаимно — отвърна тя.

Десет минути по-късно Стив паркира колата на открития паркинг и минаха пеша по Оушън Драйв, като се смесиха с обичайната навалица от почернели туристи и скейтбордисти. Беше слънчев топъл ден, от Атлантика подухваше постоянен бриз. Докато вървяха към офиса му, Стив се опита да анализира това, което току-що се беше случило. Защо беше започнал с тези евтини шегички? Защо не можеше просто да си признае какво изпитва?

Защото не казваш на годеницата на друг мъж, че въздухът започва да пращи, когато влезе в стаята и да съска, когато си тръгне.

Ето това беше болезнената истина. Макар да знаеше, че не го бива по интроспекциите, той бръкна още по-дълбоко. Откакто разбра, че Виктория е сгодена, полагаше всички усилия да се убеди, че не го привлича. Сега направи всичко възможно, за да я вбеси. Чувстваше се като непохватен шестокласник, който понеже не може да заговори най-хубавото момиче в класа, дърпа плитките й. И тя просто го отблъсква.

Бъди честен, Соломон. Падаш ли си по мен?

Nolo Contendere. Щеше да се признае за виновен в извършването на по-малко престъпление, за да избегне преследването за по-тежко, но само пред себе си. Пред Виктория ще задържи фронта и ще се прави, че едва я понася. Никога не би споменал за чувствата си и със сигурност не би предприел нещо в тази посока. Първо, защото щеше да навреди на общата им работа. Второ, защото в този несигурен свят беше сигурен поне в едно: каквото и да изпитваше той към Виктория Лорд, тя не изпитваше нищо подобно към него.

— Първо аз — извика Боби и тичешком се втурна в покритата с мазилка розова двуетажна сграда.

Беше строена през 30-те години, но нямаше нищо от чара на арт деко. Никакви изящни извивки или орнаментални фризове. Никакви дъбови или катедрални тавани. Стените бяха направени от хоросан, примесен с пясък от плажа и разяждащото действие на солта причиняваше корозия на водопровода и електроинсталацията. В резултат на това сградата беше подложена на спиране на тока и преливане на тоалетните. Табела на стената с цвят на зеленикава морска пяна гласеше „Манекените“.