Пол Ливайн - Зелено дайкири

— Не работи — отвърна Стив.

Тя направи физиономия, но не каза нищо.

— Извинявай, че не карам порше като Бигбай — каза Стив.

— Не започвай.

— Не нося пейджър, нито ключ от „Фи Бета Капа“ като баровеца.

— Ти нямаш ключ от „Фи Бета Капа“ — контрира го Боби.

— Благодаря за подкрепата, хлапе — отвърна Стив.

Пак се заигра с радиото, избра нещо, което звучеше като сутрешна тръба, и Боби доволно се провикна:

— „Стрелецът ритна камбаната“.

— Класика — каза Стив, когато песента започна.

Виктория се заслуша за миг, нещо за ревове и сълзи и хвърляне на топове, но не можа да му хване смисъла.

— Не обичаш ли реге? — попита Стив.

— Не разбирам жаргона.

— Ще те науча. Това е езикът на захарните плантации, музика на потиснати и бунтари.

— Ти за бунтар ли се смяташ? Адвокат с мачете?

Той повдигна рамене.

— Просто ми харесва музиката.

Светна зелено, Стив запали двигателя и старият кадилак се задави и закашля, но успя да задмине автобуса.

— И докъде бях стигнал?

— Секс — припомни му Боби.

Виктория попита:

— Наистина ли разговорът е подходящ за момче…

— Боби ги знае тези работи — прекъсна я Стив. — Катрина си слага кожена маска и дантелен корсет и връзва Чарли с разперени ръце и крака на леглото. Той има яка на врата си с две кожени каишки, които са вързани за стълбовете на кревата. Затяга яката около врата си, като се обляга назад, и я отпуска, като се навежда напред. Идеята е да си спре кислорода и да увеличи силата на оргазма си.

— Асфиксиофилия — поясни Боби. — Четох за един човек, който си увил с жица пишоната, вързал я за две лъжички за кафе, наврял едната в задника си, другата в устата, като преди това ги бил свързал с електрически източник. Познайте какво станало?

— Причинил голямото спиране на тока през 2003 година? — отвърна Стив.

Боби издаде звук, сякаш парче бекон се пържеше в тиган.

— Електроекзекуция.

— И Барксдейл имал нещо в устата. Латексов чеп.

— Това е отвратително! — Виктория сбърчи нос.

— Но засяга защитата ни. Защо?

— Защото не е можел да извика с тази изкуствена джаджа в устата — отвърна тя.

— Искаш да кажеш — изкуствен чеп.

— Някои жени съдебни заседателки може да се обидят от думата. Така че реших да я смекча.

„Да я смекча? Наистина ли го казах?“

Стив се разсмя.

— Това е криминално дело, а не „Улица Сезам“. Знаеш ли колко думи има за пенис?

— Аз знам двайсет и шест — намеси се Боби. — По една за всяка буква от азбуката.

— Успокой топката, хлапе — каза Стив.

— Анаконда, бастун, велурен калъф…

— Не сега, Боби!

— Градински маркуч, джойстик, едноок червей…

— Сложи точка.

— Жило, змей с дисаги, идалго…

— Казах стига! — заповяда Стив.

— Като се замисля — каза Виктория, — когато аз бях ученичка, учехме само речта на Линкълн при Гетисбърг 26 26 Историческа битка по време на Войната за независимост. — Б. пр. .

— Не ме гледай мен — отвърна Стив. — Не съм го учил аз тези работи.

— Кашер краставичка — побърза да го опровергае Боби. — Това ти ми го каза.

— Това е част от етническото ти наследство. Виж, няма лошо да се ебаваш с нас, но ако продължиш в същия дух и пред доктор Равкдрайв, тя ще ме сметне за перверзник и ще те навре в някоя държавна болница.

— Коя е доктор Равкдрайв?

— Лиса Равкдрайв — поясни Боби — ДРИСЛИВА КРАВА.

— Предупреждавам те — каза Стив и после се обърна към Виктория. — Равкдрайв работи за Семейни грижи. Иска да ми отнеме Боби.

— Чичо Стив казва, че ще идем на някой безлюден остров, ако съдията е против нас.

— А защо просто не обжалвате? — попита Виктория.

— Хайде да не се разсейваме — рече Стив. — Барксдейл лежи проснат на кревата. Катрина прави магиите си и го изпразва. Развързва му ръцете, но му оставя яката. После се измъква от леглото и отива до бара.

— Защо не го е отвързала тогава?

— Казва, че бил готов за втори рунд след почивката. Така че тя си налива питие на бара и чува че нещо става в леглото. Чарли се мята и от гърлото му излиза хриптене. Тя се спуска към него и вижда, че яката се е впила във врата му. Отнема й малко време да отпусне каишките, но когато успява да свали яката, той вече не диша. Набира девет-едно-едно. Край на историята.

Виктория обработваше информацията, докато се насочваха на изток по Фифт Стрийт, на три пресечки от океана. Бяха оставили центъра на Маями зад гърба си, неговите небостъргачи, напълнени като пчелни пити с адвокати и банкери в тънки вълнени костюми, улиците, обгърнати от прохладните сенки на самите сгради. Тук всичко беше по-ярко, цветовете на ниските измазани сгради, шортите и ризите на хората, които влачеха хладилни чанти и сгъваеми столове към плажа. Неочаквано се почувства щастлива, че е с момчетата Соломон и работят заедно, на светове разстояние от претъпканите зали и коридори на съдебната палата.