Пол Ливайн - Зелено дайкири

— Колко умно от твоя страна да работиш заедно със Стивън — каза Катрина. — Точно ми разказваше за всичките си вълнуващи дела.

Това не може да е истина, помисли си Виктория. Вече почти очакваше някоя ниско кръжаща чайка да пусне поредното лайно отгоре й.

— Здравей, партньоре!

Стив скочи и дръпна един стол. Съвършеният джентълмен. Съвършеният готов да те прекара, да ти отмъкне клиента и да ти задигне делото джентълмен. Точно когато отвътре й беше станало толкова мило и приятно, той я беше изиграл жестоко.

„По дяволите, как може да съм толкова наивна!“

— Студен чай? — попита Стив, като се пресегна към каната, докато плъзгаше стола зад нея. — Ако езикът не ме лъже, това е нар.

— Наистина е нар — отвърна Катрина. — Добър език имаш, Стивън.

„Добър език? Наистина ли каза това?“

— Вероятно и двамата ще желаете нещо по-силно — продължи Катрина.

Дори и пред надвисналата опасност от затвор, тя не беше забравила етикета на Гейбълс Истейтс. Виктория се насили да запази спокойствие.

— Не, студеният чай е добре.

— Стивън? — попита Катрина.

— Обикновено не пия преди залез слънце — отвърна той. Превземаше се.

— Някъде по света слънцето сигурно вече е залязло. — Гласът на Катрина се завъртя като вино в кристална чаша.

— В такъв случай един малък малцов скоч, ако имате.

— Какво ще кажете за двайсетгодишно „Гленморанджи“?

— Като неделна разходка в гората — измърка той. — Три пръста чисто са ми достатъчни.

Катрина кокетно се усмихна и позвъни на икономката. Виктория хвърли на Стив поглед, който можеше да остави изгаряния втора степен, и попита:

— Какво пропуснах?

— Стивън ми разказваше, че сте станали съдружници — каза Катрина.

— Нима?

— „Соломон и Лорд“ — продължи Катрина.

— А ти какво каза на Стивън? — попита на свой ред Виктория, опитвайки се да не изпусне парата, която се надигаше отвътре.

— Всичко. Какво се случи онази нощ. И други нощи. Той ще ти разкаже.

— Нямам търпение.

— Повярвай ми — каза Катрина — има подробности, които ме карат да се изчервявам.

„Как можем да го видим под трите пръста фон дьо тен?“

— За човек на неговата възраст Чарли имаше особени желания. — Смехът на Катрина иззвъня като джоб, пълен с монети.

Вдовицата Барксдейл явно доста добре понася тежката загуба, помисли си Виктория.

— През нощта, когато се случи — продължи Катрина, — Чарли имаше някаква вирусна инфекция на стомаха и си мислех, че няма да му се лудува. Но той измъкна латекса и кожите и нагълта сто милиграма виагра. Искам да кажа, че неразположението изобщо не го спря.

— Удобно ли е да поговоря със съдружника си за момент — попита Виктория, като сложи ръка върху ръката на Стив, след което здраво заби нокти в китката му.

— Не се бавете — каза Катрина и намигна на Стив.

Виктория дръпна Стив да стане и го поведе към терасата.

Спряха под сянката на мостика на „Кат Мяу“.

— Какво си мислиш, че правиш? — Виктория се стремеше да говори шепнешком, но излезе като свистене от спукана гума.

— Разпитвам клиента ни.

— Моят клиент.

— Мисля, че ме хареса.

— И дог би харесала, стига да има топки.

— За твое добро е Виктория. Имаш нужда от мен.

— Ти ме излъга. Снощи ми каза „Твое е.“

— Беше полулъжа. Половината е твое.

— Точно когато започнах да си мисля, че у теб има нещо човешко.

— Наистина ли? Благодаря.

Изглеждаше искрено трогнат, сякаш най-милото нещо, което бе чувал за себе си, беше, че не е просто буца ненужна протоплазма.

— Сигурен съм, че ще работим страхотно заедно.

— Забрави. Ще докладвам пред Колегията.

— Да не забравиш да им кажеш, че си заблудила Катрина за опита ти като адвокат. Лошо. Много лошо.

— Заплашваш ли ме?

— Опитвам се да насоча гнева ти в друга посока. Помисли си колко добре ще се почувстваш да победиш Пинчър в съда.

— Почти толкова, колкото и да те видя лишен от адвокатски права.

— Когато казах, че имаш закваска на страхотен адвокат…

— Беше лъжа. Случайна реплика.

— Беше истина.

— Забрави го. Не мога да работя с теб.

— Прекалено късно е. Катрина вече ми написа чек. На името на Соломон и Лорд.

— Няма такава фирма. И никога няма да има.

Стив се извърна да погледне към парка и махна с ръка на Катрина.

— Добре. Фирма за едно дело сме. Печелим, губим или се оттегляме, после се разделяме. Но засега…

— Не става. Ще кажа на Кат, че си мошеник и измамник.

— Ще заприличаме на клоуни. Никой от нас няма да получи делото.