Пол Ливайн - Зелено дайкири

Погледна я озадачено.

„Никакво скатаване. Сега хубавичко ще му натрия носа.“

— Започвам самостоятелна практика. И Катрина Барксдейл е първият ми клиент.

— Стига. Не може да те е наела.

„Виж го ти! Не му се вярва.“

— Искаш ли да се обзаложим. Вече говорих с Кат.

— За какво, за пазаруване ли?

— Нае ме. Иска жена адвокат и мисли, че съм идеална. Утре сутринта подписваме договора.

— Каза ли й, че никога не си водила дело по углавно престъпление?

— Направих това, което ти би направил — победоносно заяви тя, усмивката й беше режеща като бръснач.

— Излъгала си? Майка Тереза на съдебната палата е излъгала?

— Не ме попита и не съм й казала.

— „Барксдейл“ е прекалено голямо дело. Не започваш с толкова голямо дело.

— Гледай само — подразни го тя, наслаждавайки се на страданията му.

— Знаеш ли колко е голям натискът при процес за убийство на известен човек? Всички те гледат. Медиите, големите акули адвокати, Опра 24 24 Опра Уинфри — известна американска телевизионна водеща. — Б. пр. .

Беше се разгорещил. Май си струваше скъсаната блуза.

— Харесва ми да те гледам такъв, Соломон.

— Делото е свързано с извратен секс. Цялата ще се изчервиш, докато излагаш фактите.

— Голям експерт се извъди относно сексуалния ми живот.

— Двамата с Брус сте като бял хляб и майонеза. Може парченце авокадо от едната страна за разкош.

— Не можеш да ме вбесиш. Вече не.

— Вероятно го правите, докато гледате Лу Добс. „Амазон“ се качва с три долара, на Брус му се вдига със седем сантиметра.

— Изобщо не знаеш за какво става дума.

— Да бе, познавам такива като Бигбай. Няма задна прашка, няма кучешката, само мисионерската и толкова.

— Ако беше способен на човешки чувства, щях да кажа, че ревнуваш.

— Имаш нужда от мен, Лорд.

— Имам нужда от дясната си обувка. Дай ми я и си тръгвам.

— Мога да те направя страхотен адвокат.

— Обувката! Веднага!

— Имаш кураж. Имаш присъствие. Но си неоформена глина.

— И искаш да ме оформиш? Забрави.

Боже, такъв купон! Напомни й за нещо. За какво? Разбира се…

Размяната на остри реплики в ареста.

И това беше заредило батериите й. Дръгленето със Соломон беше като напрегнат тенис мач, двама добри играчи си мереха силите.

— Добре. Предавам се. — Соломон вдигна ръце и кърпата се плъзна надолу по хълбоците му.

— Какво?

— Успех с делото „Барксдейл“.

— Само толкова? Няма ли да се понапънеш за последно?

— Твое е, Лорд. Ще седя на предния ред и ще викам за теб.

Беше разочарована. Тъкмо започнаха да загряват и той се предаде.

— Влез — каза той. — Ще ти донеса обувката.

— Ще почакам тук.

— Важно е. За Боби. Ако реши, че си дошла да го отведеш, цяла нощ няма да може да заспи.

— Ако това е пак някой от номерата ти…

— Не и щом става дума за Боби — отвърна кротко той. — Никога, когато става дума за Боби.

Стив беше излъгал. И беше казал истината. Това за Боби беше сто процента вярно. Боби беше на първо място и нямаше игрички и номера, когато ставаше дума за него. Но другото: Успех. Твое е.

Това си беше една голяма и тлъста лъжа.

Вината не беше негова, каза си Стив. Като нервен свидетел, който дава показания, Виктория сама се беше издала.

„Нае ме… Утре сутринта подписваме договора.“

Докато я въвеждаше в дома си, Стив не си направи труда да я поправи.

„Не, Вики, не те е наела, докато стройната дама не е подписала договора.“

Което означаваше, че имаше време до утре сутринта да открадне делото, както веднъж беше откраднал начален удар срещу университетския отбор на Флорида в бейзболен мач. Не беше подскачал на стартовата линия, като че ли се готви да скочи за топката. Почесваше се по задника, правеше се, че куца, приспиваше питчъра… после се втурна с всички сили към базовата линия.

— Къде е новият ти офис? — уж съвсем небрежно попита Стив.

— Още нямам.

Което означава, че ще се срещнат в дома на Барксдейл, заключи той. В ресторант щеше да е прекалено явно. Добре, половината му план беше готов. Щеше да иде в Гейбълс Истейтс преди Виктория. Какво щеше да каже, като пристигне — това щеше да го мисли по-късно, защото нямаше ни най-малко представа.

— Къде е моят Боби? — провикна се Стив, когато влязоха вътре.

Никакъв отговор.

— Хайде, хлапе. Искам да те запозная с един човек.

Пак никакъв отговор.

Стив се чудеше как Виктория ще реагира на момчето. Някои жени се стягаха. Други не му обръщаха никакво внимание. Няколко се бяха изплашили, но кой можеше да ги вини? Една романтична вечер обикновено не свършваше с единайсетгодишно момче, което клечи пред леглото и лае.