Пол Ливайн - Зелено дайкири

Удари спирачки и за малко не се блъсна челно в един пикап. Стар зелен пикап без фарове и мрежа за насекоми на предната броня. Явно беше слязъл от бордюра в тъмното. Тя премигна с фарове, но пикапът даде газ и продължи без светлини. Тъпанар!

Бунгалото беше точно такова, каквото си го представяше. Бетонен блок, покрит с мазилка. Имаше нужда от боядисване. Фенерът над входната врата нямаше крушка. Предният двор беше покрит с изсъхнали палмови листа. Колата на Соломон, стар кадилак кабриолет с размери на самолетоносач, стоеше на покритата с чакъл алея. Позна, че е негов, по табелата „ВЪЗРАЗЯВАМ“. Калниците бяха покрити с ръждиви петна, които приличаха на ракови образувания, а белият гюрук беше плесенясал и имаше кръпки от тиксо. Общото впечатление беше, че колата е извадена от дъното на някой канал с мафиот в багажника.

Взе рушветите на Соломон — бутилката шампанско и поувехналия букет — и тръгна по пътеката от дялани камъни към входната врата, като избягваше червените плодове на бразилския пипер, защото щяха да пратят блузата й в ада на химическото чистене. Заобиколи една мъртва жаба, като внимаваше сандалите й на високи токчета да не докоснат посивелия труп, подложен на аутопсия от фаланга Мравки.

Едно растение с клюмнали бели цветове засенчваше пътеката. Както цялата избуяла растителност наоколо, да не говорим и за самия Соломон, огромното растение се нуждаеше от подкастряне. Как се наричаше?

Ох! Спря се. Едно островърхо листо се беше закачило за бухналия й ръкав. Внимателно се освободи. Прекалено късно. Отвратителна дупка зейна на блузата, един от ширитите се беше скъсал.

„Майната ти, Соломон, майната и на храсталаците ти!“

Естествено, звънецът не работеше. Тя почука на вратата и се сети как се казваше това растение. Юка.

Изведнъж се сепна. Усети нещо студено по врата си. Завъртя се и струя вода обля лицето й.

Ужас! Пръскачките ли се включиха? Защо всяка среща със Соломон се превръщаше в кошмар?

— Oppugnatio!

Викът, който значеше „атака“ на латински, дойде от неясен зеленикаво-кафеникав силует, който скочи от бразилския пипер и се приземи на метър разстояние. Кльощаво момче, единайсет или дванайсетгодишно, в камуфлажна униформа.

— Capitis damnare! — изрева то. „Осъдена на смърт“. После вдигна пластмасова червена пушка и обля Виктория с мощна струя вода. Тя се олюля назад и отново се закачи на едно листо от юката. Изпусна цветята и шампанското. Бутилката се счупи и напръска сандалите и голите й пръсти с шампанско. Нападателят се стрелна покрай нея, отвори вратата и влетя в къщата.

Гол до кръста мъж се появи на прага.

— Какво става, по дяволите? — Соломон беше само с хавлиена кърпа, увита около кръста.

— Едно малко чудовище току-що ме…

— Боби. Племенникът ми. Изплашила си го.

— Аз съм го изплашила?

Това явно беше племенникът, помисли си тя. В ареста Соломон го беше нарекъл магнит за отблъскване на мадами, но беше пропуснал да спомене, че се готви да става сериен убиец.

— Ако латинският не ме лъже, мисля, че току-що ме осъди на смърт.

— Сигурно те е взел за социална работничка.

Тя промуши пръст през дупката на блузата си. Беше съсипана.

— От Семейни грижи проверяват родителските ми способности — поясни Стив.

— Има ли по-слаба оценка от двойка?

— Защо си дошла? Чакай. Не ми казвай. Приемаш предложението ми?

— Така ли си мислиш?

— Или ме сваляш — отново тази вбесяваща усмивка. — Не съм ходил на „Мис Мокра фланелка“ от години.

Тя погледна към блузата си, гърдите и зърната й се очертаваха под мокрия сатен.

„Супер! Един път да не сложа сутиен.“

— Отвратителен си — отвърна тя.

— Ей, не съм се възбудил аз. Засега.

— Тръгвам си.

— Стига, беше на майтап. Ще ми съдействаш за делото Барксдейл, нали?

„Как може един мъж да бъде толкова недосетлив?“

— Толкова си проницателен! — отвърна тя.

— Съжалявам за блузата ти — продължи той, но в тона му не личеше съжаление. — Ако искаш, влез и я свали…

— Мечтай си. Дай си ми обувката — вече нямаше желание да го измъчва. Нека да научи за новата й клиентка и новия й живот от вестниците.

— Влез и ще обсъдим делото ни.

— Не нашето дело. Моето дело!

— Разбирам. Извиваш ми ръцете за хонорара. Добре, за всичко можем да се споразумеем.

— Невероятен си.

— Като втори адвокат ще седиш зад мен и ще ти дам трийсет процента от хонорара.

— Имам контрапредложение. Ще бъда единственият адвокат и ще взема целия хонорар. Ти ще седиш на дивана и ще гледаш съдебния канал.