Уилям Дийл - Машината на Шарки

— Влез — чу се глас отвътре.

Капитан Джаспърс бе висок, кокалест и безчувствен мъж малко над петдесетте. Тънък като рибарска месина белег прорязваше лицето му от лявото му ухо до челюстта му. Черната му коса бе започнала да побелява. Хладни, безизразни очи се криеха зад очилата в златни рамки. Облеклото му бе по-строго и от униформа — тъмносини костюми, бели ризи, безлични вратовръзки, черни обувки с връзки. Ръчният си часовник „Таймекс“ носеше на сива брезентова каишка. Друг атрибут върху себе си нямаше.

Доколкото бе известно на Шарки, Джаспърс нямаше нито един приятел в управлението. Единственият му довереник бе новият полицейски комисар Езра Пауърс. Джаспърс бе безжалостен офицер, който не зачиташе особено много подчинените си; неумолимо строг педант на тема дисциплина, непоколебим в разжалването или уволняването на полицаите в неговия централен градски район. Преди пет години, когато Шарки получи първото си назначение като уличен патрул в синьо-бял автомобил, партньорът му, Орвил Слайдън, току-що бе понижен от Джаспърс от детектив трети разряд на патрулен полицай с наложено „шест на шест“ (шест седмици с намалена заплата и шест седмици поправително отстраняване от дежурство) за вземане на подкуп. По-късно бе доказано, че Слайдън е невинен, но Джаспърс отказа да го върне на старата длъжност. Аргументът на капитана бе, че никой, който е позволил дори само да бъде заподозрян в такова нарушение, не заслужава да бъде детектив. Тъкмо Слайдън бе дал на Джаспърс и прякора му, Прилепа. „Това не е човек, а вампир“ — бе казал Слайдън и името се бе задържало и досега, макар никой да не го използваше открито пред капитана.

Предшественикът на Джаспърс на този пост бе внимателен и високо уважаван мъж, който се бе издигнал мъчително и бавно в полицейската йерархия. След като бе научил, че е заболял неизличимо от рак, се бе самоубил. Според една упорита мълва в управлението именно Джаспърс бе човекът, заредил пистолета на бившия си началник.

Кабинетът бе оскъдно обзаведен. Безупречно чисто бюро, само с телефон и кутия листа за писма. На масата зад бюрото се виждаше единствено интеркомът с оперативното управление. Два неудобни стола. Единствената снимка на стената показваше как Дуайт Айзенхауер се ръкува с Джаспърс, който бе с униформата на майор от сухопътните войски. Никой от двамата мъже на снимката не се усмихваше. Не се виждаха пепелници — Джаспърс не одобряваше пушенето и пиенето.

При влизането на Шарки той не вдигна очи, а само посочи с пръст един от столовете и продължи да чете документа в папката пред себе си. Шарки седна. Още пет минути изтекоха в очакване. Най-после Джаспърс затвори папката и извади от чекмеджето на бюрото някакъв вестник. Вдигна го назидателно, така че Шарки да може да го прочете. Джаспърс се разтапяше в моменти на подобен драматизъм. Заглавието гласеше:

На снимката до публикацията, мръсен и брадясал, Шарки се навеждаше предпазливо над Мери Асото с пистолет в ръка.

— Видях я — каза Шарки.

— Доста екстравагантно излизане от нелегалност — каза Джаспърс. Гласът му бе сух и стържещ като пила.

— Да, имах лош късмет.

— Имахте много лош късмет.

— Стана така, че бях…

— Зная какво и как е станало. Всеки грамотен човек в този град вече знае как е станало.

— Написаното във вестника не е съвсем…

— Прочетох и рапорта ви, така, както сте го предали.

— Да, сър, но… лейтенант Голдуол смяташе, че би било по-добре, ако изпуснем част от…

— Знам какво смята Голдуол. Вече приключих с него.

— Мога ли да ви дам и моя разказ за станалото? Сър? — запита Шарки.

— Не. Вече знам всичко, каквото трябва да знам. Зная, че сте отишъл на тази среща с… хмм, как му беше името? А?

— Крийч. Пърси Крийч. Известен като Мери Асото.

— Да, Крийч. Отишъл сте там соло. Без подкрепление. Без разузнаване. С шестстотин долара полицейски пари в джоба. Уговаряте тази сделка с особено опасен наркотърговец и не съобщавате подробностите на никого. Пълен моноспектакъл, да, Шарки. И после започвате преследване в най-гъсто населената част на града. В пиковия час. Престрелка в автобус, претъпкан с жени и деца. Не виждам какво можете да добавите.

— Всичко вървеше като по вода, докато този идиот, Тъли…

— Тъли не ме интересува — отряза Джаспър. — Тъли е бил непредвидена случайност. Случайности има непрекъснато. Вие трябва да сте готов, да предвиждате подобни проблеми.