Уилям Дийл - Машината на Шарки

— Дрън-дрън. Аз влизам вътре на завет, а ти като искаш да ти измръзнат топките, дръж си съкровището вън на студа.

— Колко сме наперени тази вечер!

Шарки влезе на задната седалка на колата и включи осветлението в купето така, че Асото сам да се убеди, че е чисто. После запали тънка пура и задържа свитите си длани над тлеещия й връх.

Асото закрачи по уличката, пъхнал ръце в джобовете на скъпото си, дълго до земята, кожено палто. Носеше широкопола шапка тип „Борсалино“, нахлупена ниско над очите му, жълти лачени обувки и млечнобели широки панталони. Приближи се предпазливо до колата, заобиколи я от далечната страна и се наведе над прозореца, все още с ръце в джобовете. Златната обица, която му бе спечелила и прякора Мери, проблесна на светлината от купето. Най-накрая влезе вътре.

— Да не мислиш, че съм натоварил Джей Едгар Хувър на задната седалка?

— Помина се добрият човек.

— Но призракът му още витае.

— Загаси тези шибани светлини, шиле младо. Това не ти е концертен подиум.

Шарки завъртя ключа и светлината угасна.

— И да знаеш, скъпи, че втори път няма да си цапам палтото в тая кофа за смет.

— Може и да е кофа, но по бива, отколкото да вървиш пеш.

— Завъртиш ли както трябва това съкровище, човече, ще можеш да си докараш и за едни по-тузарски колела от тези.

— Къде е стоката? Изнервям се така, като чакам.

— Ааа, първо зеленото, бебчо. Без зелено всичко е развалено.

— И цент не ти показвам, докато не опитам за проба.

— Ех, че сме хитри! — Мери извади малка найлонова торбичка от джоба си и я вдигна, поклащайки я с пръсти. Белият прах вътре се разклати. — Виждаш ли, скъпи, а? К’во ще кажеш? И още петнайсет от същия сорт. Шестнайсет грамчета, човече, стабилен концентрат, чист като сняг. Билет за сто екскурзии до луната. Цепиш всяко поне на три дози. Четирийсет и осем кесийки по шейсет прави… чакай да видим…

— Две хиляди осемстотин и осемдесет. Зарежи тези трикове, Асо. Давай. Отвори я. — Той усещаше как напрежението в него нараства, докато плюнчеше средния си пръст, за да го топне в торбичката. После го извади с няколко полепнали по него зрънца и ги опита. Горчивият вкус стегна челюстта му. Здрава дрога.

Някаква кола зави в уличката от далечния и край и бавно се насочи към тях.

— Какви са тия шибани гости? — писна Асото. Очите му се облещиха, изпълнени с гневен страх. — Какво, по дяволите, става тук?

— За Бога, спокойно, Асо, моля те. Просто кола.

— Пали и да местим нанякъде. Тук взе да става задушно.

Колата ги подмина.

— Човече, ама ти наистина си на тръни — каза Шарки.

— Този шибан гостенин спира.

Колата спря, после тръгна назад и спря пред фолксвагена, като му затвори пътя. Масивен мъж излезе и тръгна към мястото на Шарки.

— Аз вдигам гарата, шиле — отряза Асото. Шарки усещаше как въздуха помежду им пращи от напрежение.

— Спокойно, аз ще се оправя.

— Ти си чист, човече. Аз държа всичко, само да ме духнат и падам.

Високият мъж се показа на прозореца на Шарки с прожектор в ръка. Светлината обгърна купето.

— По дяволите! — изстена Асото.

— Какво, по дяволите… — започна Шарки, после погледът му срещна очите на дебелия мъж от другата страна на прозореца.

Тъли! Исусе Христе, този ли глупак ми изпрати?

Очите на Тъли срещнаха погледа на Шарки.

— Шарки! — измуча той. — Боже мой, не знаех…

— Млък! — провикна се Шарки.

— Мамка ти! — кресна Асото. — Накисваш ме, така ли, шибана свиньо! — Найлоновото пликче изхвърча от ръката му. Белият прах се пръсна в облак в купето на колата. Мери вече излизаше през вратата. Шарки го сграбчи за яката, но негърът се изви, изплъзна се и скочи извън колата миг преди в ръката му да блесне малък пистолет 25-и калибър със седефена дръжка. Съскаше като змия. Очите му бяха почервенели от ярост.

Шарки блъсна своята врата с рамо и натисна силно с цялото си тяло. Вратата повали Тъли на улицата. Както бе седнал, Шарки се наведе навън от колата в мига, когато Мери даде първия си изстрел. Пистолетът гръмна като фойерверк и куршумът свирна край бузата на Шарки, преди да се удари в рамката на вратата и да отскочи надолу по улицата.

Мери бе вече преполовил пътя до ъгъла, когато Шарки се изправи на крака и бръкна под седалката, за да усети студената дръжка на своя 9-милиметров автоматичен маузер. Извади го и опря двете си ръце напряко на седалката.

— Мери, стой…

Твърде късно. Снажният негър се плъзна зад ъгъла и Шарки видя само как борсалиното му хвръкна от вятъра и падна в канавката. Той прескочи предната седалка, крещейки на Тъли зад себе си: