Уилям Дийл - Машината на Шарки

На бюрото в другия край на стаята снажен китаец с изпъкнали очи, скрити зад силно матови очила, работеше по сложната система от бутони и лостове пред себе си. От малкия транзистор до лакътя му се долавяше тиха музика.

Тя събра пръстите си, долепи длани една в друга и се поклони леко.

— Jo sun — каза тя.

Мъжът от охраната, който бе и портиер, стана и повтори същия жест.

— Jo sun, dor jeh — каза той. После натисна бутон под бюрото и в стената наблизо безшумно се плъзнаха разделени двете крила на врата. — Той ви очаква — каза китаецът и жената изчезна.

Погълна я пищна ботаническа градина, гигантски двуетажен терариум, пълен с редки растения и дървета от цял свят: драконови нокти, моминска папрат, азалии-джуджета, китайски ветрила и амазонски лилии, жълт и червен минзухар, пеперудени гардении и двуметрова папрат — всички цъфтящи под огромния слънчев купол. В единия ъгъл вита стълба пробиваше короните на дърветата, водейки към сайванта над тях.

Тя пое по първата пътека, загръщайки леко полите си, докато минаваше край гъстата, влажна растителност и погледна през зеленината към дебелия прозорец на съседния офис. Произведения на майската и китайската скулптора бяха положени под меката светлина върху ориенталски килими.

На отрупаното с антични предмети бюро по средата на офиса седеше висок, масивен мъж, плешив като билярдна топка, с огненочервена брада, която бе започнала да побелява. Носеше малки кръгли очила със златни рамки и големите му ръце почиваха на бюрото пред него. На лявата си ръка имаше пръстен от платина и нефрит, който покриваше цялата долна фаланга на малкия му пръст. Отпред на копринената му мандаринска риза бяха изрисувани в златен и червен брокат три сплетени един в друг дракона. Той се вгледа в жената зад прозореца за няколко секунди, после се усмихна и натисна бутона, който отваряше вратата между парника и неговия офис.

Тя се спря на две крачки пред бюрото му, погледна го отвисоко, после се извърна леко, повдигна брадичка и изви гръбнак, като го изгледа през рамо предизвикателно.

Невероятна е, помисли си той.

Имаше високи скули и сочни, почти арогантни устни. Гъстата й черна коса бе подравнена на височината на раменете и сега бе разрошена от вятъра навън точно колкото бе допустимо. Вратът й бе дълъг и тънък, а малката падина под гърлото й между извивките на гръдната й кост, бе мека и нежна като цвят. Бе стройна, с дълги крака и тясна талия, а гърдите й бяха стегнати и изваяни. Носеше рокля от „Халстон“, чиято семпла, права кройка ласкаеше всяка извивка на тялото й, а приглушените й розово-сиви тонове наблягаха още повече на цвета на кожата, косата и очите й. Бе млада. Високомерна. Превъзходна. Недосегаема. И отчайващо привлекателна.

— Е? — каза тя и повдигна вежди.

Той се облегна назад в стола си и с жест на възхита каза:

— Voce е bela.

Тя повдигна и другата си вежда и полузатвори очи:

— Muito obrigada.

— Прости ми — каза той. — Ти си фантастична. Muito prazer em reve-la.

Тя изглеждаше объркана и поклати глава:

— Сега вече съвсем те изгубих. Знаеш колко е беден португалският ми.

— Просто исках да кажа: „Радвам се да те видя“.

— И това е всичко, така ли? Просто си доволен да ме видиш? — Тя зае друга поза. Разкопча горното копче на роклята си. После второ. Деколтето й леко се отвори. Той виждаше как гърдите й се издигат в такт с дишането й. Срещал бе жени от много страни, от всички раси, събирал се бе с легендарни красавици, с най-знаменитите курви на света; веднъж бе останал да живее за малко и в една от именитите къщи на Банкок, където се бе любил с по две, понякога и с по три жени наведнъж. Никоя от всичките тези жени не можеше да се сравнява с нейната прелест, с нейната интелигентност или с невероятните й дарби.

Той се засмя на глас.

— Нещо смешно ли?

— Нищо, само се замислих — отговори той.

— Ще ти дам десет долара, ако ми кажеш за какво.

Това го разсмя още повече.

— Каква екстравагантност! Това не струва и цент.

Тя бръкна в портмонето си, извади един цент и го подхвърли в скута му.

— Ето.

— Добре. Мислех си, работил съм упорито цял живот, създавал съм корпорации на всеки от петте континента. Спечелил съм милиони и милиони долари, изградил съм картели. Направил съм всичко това, а, като се замисля сега, бих могъл да съм пак толкова богат, само ако се бях сетил на време да отворя един публичен дом с теб в Хонконг.

Тя отметна назад глава и се разсмя така, че малки сълзи се появиха в ъгълчетата на очите й. Тя мина близко до него, позволявайки първо на уханието си да пофлиртува с него. Той искаше да посегне, да я докосне, но не избърза. Тя го докосна по бузите.