Уилям Дийл - Машината на Шарки

— Хмм. За какво говориш?

Тя прекоси обратно стаята и седна на ъгъла на бюрото.

— Виктор… мисля, че съм влюбена.

Той се взря в нея за момент и после попита:

— Мислиш?

— Не съм го решавала или планирала. Просто ме грабна. Изненада ме. Но, разбира се, винаги съм обичала изненадите.

— А никога ли не си се влюбвала досега?

— О, много пъти — каза тя и се засмя. — Но не и напоследък.

— Тогава наистина се радвам за теб. И кой е този щастлив джентълмен? Мъж е, нали?

— О, да, и ми е много скъп.

— Аха, и познавам ли го?

— Разбира се.

Де Лароза извади голяма хаванска пура и започна да сваля целофана й. Трябваше му малко време, за да внесе ред в мислите си. Оказа се, че новината й го бе разстроила. Тя му взе пурата, отряза върха й и я запали, като я въртеше между пръстите си, за да затлее равномерно. После му я подаде обратно.

— Obrigado — каза той.

— Моля.

Той всмука дълбоко и изпусна бавно дима. Лицето му бе помръкнало.

— Натъжих ли те с нещо? — попита тя.

— Не. Загрижен съм, не натъжен. Знаеш, разбира се, че в понеделник вечер той ще обявява кандидатурата си заедно с откриването на Пачинко!

— Да.

— Продължаването на тази романтична връзка точно сега би било много рисковано.

— Романтична връзка? — каза тя. Думите й увиснаха във въздуха, сякаш сама искаше да чуе как са прозвучали. После тя се намръщи.

— Е, наричай го както решиш — поправи се той. — Влюбване до уши може би.

— Банално. Банални думи и банални фрази — намръщи му се тя.

Де Лароза се разсмя.

— О, скъпа моя, аз ще съм последният, който ще те обвини в някаква проява на баналност.

— Благодаря — каза тя.

— Просто познавам и двама ви така добре — каза Де Лароза. — С Доналд сме заедно от шестнайсет години, а с теб… от две…

— Почти три.

— Да, почти три.

Погледът му премина през нея и спря някъде в растителността отвъд офиса му. Три години. При първата им среща бе действал по силата на моментния си импулс, или поне така си мислеше тогава. Имаше голям късмет, макар че, като си помислеше, действия от подобен род съвсем не бяха в негов стил. За първи път бе видял Домино пред някакъв оказионен магазин в Бъкхед да оглежда зяпнала на витрината един стол в стил „Морис“. Изумителна жена, макар дрехите й да не бяха съвсем в ред, косата й да бе твърде дълга и въпреки това… Въпреки това.

Бе наредил на Чанг да обърне ролса и да се върне. Още разглеждаше стола.

— Цената на този стол е надута — каза той. — Трябва да можете да го купите два пъти по-евтино.

Тя се усмихна в отговор:

— Не ме бива много по тези работи.

— Тогава нека аз действам като посредник в тази сделка.

Образованието й бе започнало още от същия ден. Сега дори той се виждаше принуден да се възхищава от това, в което се бе превърнала Домино. И в този момент, обръщайки поглед назад, той разбра, че срещата с нея не е била просто моментен импулс. Домино се бе вместила идеално в плановете му.

— Ало — каза тя.

Де Лароза прехвърли поглед върху нея.

— Извинявай — каза той. — Мислех си за оказионния магазин.

— Още ти дължа дванайсет долара за онзи стол „Морис“ — засмя се тя.

— Това е една от най-успешните ми инвестиции.

— И какво бе започнал да казваш?

— Ъъ… какво? — почувства се малко неловко той, че е забравил мисълта си.

— Казваше колко добре ни познаваш и двамата.

— А, да. „Обич“ вероятно би била твърде силна дума за случая. Аз се нуждая и от двама ви.

— Естествено. Предполагам, че няма да е вярно, ако кажем, че между всички нас няма обич. Аз обичам Доналд. Обичам и теб.

— Ти обичаш властта, скъпа моя. Това е твоята страст.

— Може би просто липсата й ми е дошла до гуша.

— Работата е там, че след понеделник вечер ти ще се превърнеш в един лукс, който Доналд няма да може да си позволява.

Някаква полуусмивка заигра за кратко по устните й.

— Знаеш ли, доста съм изненадана, че и ти ще застанеш под светлината на прожекторите на своя любим Пачинко! — редом със следващия президент на Съединените щати.

Де Лароза отмести поглед от нея. „Пачинко“ бе най-грандиозното негово постижение, увеселителен парк, какъвто светът още не познаваше. Проектирането и построяването му бяха отнели дълги години. Но оповестяването на кандидатурата на Доналд Хочинс при откриването на парка бе неотделима част от неговия план. Дори самата Домино бе част от него. Де Лароза не вършеше нищо без план. Най-после той махна с ръка.

— Ситуацията ще бъде крайно деликатна — каза той. — Надявам се, че ще съумееш да се справиш с нея. Признавам, че ако изобщо някой е способен да го стори, това си ти. Но китайците имат една поговорка: „Петелът не трябва да се пъчи, докато тигърът е наблизо“. Наоколо ще е пълно с тигри, които само чакат той да направи грешка, за да го схрускат. Това ще го унищожи.